Слънцето печеше силно над крепостта в град Велико Търново.

The sun was shining brightly over the fortress in the city of Veliko Tarnovo.

Николай и Елена бяха част от група ученици на училищна екскурзия.

Nikolay and Elena were part of a group of students on a school excursion.

Николай беше любопитен и приключенски настроен ученик.

Nikolay was a curious and adventurous student.

Обичаше историята и тайно мечтаеше да намери скрит проход или съкровище в крепостта.

He loved history and secretly dreamed of finding a hidden passage or treasure in the fortress.

Елена беше неговата най-добра приятелка.

Elena was his best friend.

Тя беше предпазлива и има въображение, обичаше разказите. Страхуваше се да не изгуби приятелството си с Николай, защото бяха започнали да имат различни интереси.

She was cautious and imaginative, loved stories, and feared losing her friendship with Nikolay because they had begun to develop different interests.

Крепостта беше величествена, с високи стени и тесни пътеки, които водеха към скрити ъгли.

The fortress was majestic, with high walls and narrow paths leading to hidden corners.

Въздухът трепереше от горещината на лятото.

The air trembled with the summer heat.

Николай почувства, че този ден е неговият шанс да се докаже пред съучениците си.

Nikolay felt that this day was his chance to prove himself to his classmates.

Той видя една затворена врата и спря пред нея.

He saw a closed door and stopped in front of it.

„Елена,“ прошепна той, „искам да проверя какво има зад тази врата.“

"Elena," he whispered, "I want to check what's behind this door."

Елена се притесни, но не искаше да го остави сам.

Elena was worried but didn't want to leave him alone.

„Николай, може да ни забележат учителите,“ каза тя.

"Nikolay, the teachers might notice us," she said.

„Ще се върнем бързо,“ увери я Николай и двете деца бързо се промъкнаха през вратата.

"We'll be back quickly," Nikolay assured her, and the two children quickly slipped through the door.

Вътре беше хладно и мрачно.

Inside, it was cool and dark.

Пътеките се виеха като лабиринт.

The paths twisted like a labyrinth.

Николай водеше с увереност, а Елена го следваше с малко трепет в сърцето си.

Nikolay led with confidence, and Elena followed with a small flutter in her heart.

Тя знаеше, че Николай търси приключение, но се страхуваше да не се изгубят.

She knew that Nikolay was looking for an adventure but was afraid they might get lost.

След няколко завоя те откриха малка зала, скрита зад каменна арка.

After a few turns, they discovered a small hall hidden behind a stone arch.

На пода лежеше стар, метален сандък.

On the floor lay an old metal chest.

Николай го отвори с треперещи ръце.

Nikolay opened it with trembling hands.

Вътре имаше стари монети, вероятно ценни съкровища на крепостта.

Inside were old coins, likely valuable treasures of the fortress.

Очите на Николай заблестяха.

Nikolay's eyes gleamed.

„Успяхме, Елена! Намерихме съкровище!“ извика той с радост.

"We did it, Elena! We found a treasure!" he exclaimed joyfully.

Внезапно чуха гласове от далеч.

Suddenly, they heard voices in the distance.

Учителите търсеха групите.

The teachers were looking for the groups.

„Николай, трябва да се връщаме!“ предупреди Елена, ясно усещайки тревогата в гласа си.

"Nikolay, we have to go back!" warned Elena, clearly sensing the anxiety in her voice.

Бързо затвориха сандъка и се втурнаха обратно по пътя си.

They quickly closed the chest and rushed back along their path.

Сърцата им биеха силно, когато се присъединиха към другите ученици в последния момент.

Their hearts were pounding as they rejoined the other students at the last moment.

Бяха само на няколко минути от раздяла.

They had only been a few minutes away from being missed.

„Къде бяхте?“ попита един от учителите, подозрително гледайки Николай и Елена.

"Where were you?" one of the teachers asked, looking suspiciously at Nikolay and Elena.

„Разглеждахме,“ отговори Николай, опитвайки се да изглежда спокойно.

"We were exploring," Nikolay replied, trying to appear calm.

След екскурзията двете деца се върнаха у дома с тайна, която само те знаеха.

After the excursion, the two children returned home with a secret only they knew.

Николай се чувстваше щастлив, че бе открил нещо необикновено, но също така осъзна, че не винаги трябва да рискува за приключенията.

Nikolay felt happy that he had discovered something extraordinary but also realized that he didn't always need to take risks for adventures.

Елена разбра, че може да бъде смела, без да изгуби своята предпазливост.

Elena understood that she could be brave without losing her caution.

Със смях и усмивки те споделяха своите мисли, още повече сближени от това ново приключение.

With laughter and smiles, they shared their thoughts, feeling even closer after this new adventure.

Приятелите се отправиха към нови предизвикателства, с нова увереност и уважение един към друг.

The friends set off towards new challenges, with newfound confidence and respect for each other.