Летният слънчев ден в София беше перфектен за спортни състезания.

The summer sunny day in Sofia was perfect for sports competitions.

Училищният двор на публичната гимназия беше изпълнен с енергия и усмивки.

The schoolyard of the public high school was filled with energy and smiles.

Ученици и учители наблюдаваха с вълнение различните атлетични състезания.

Students and teachers were eagerly watching the various athletic events.

Елена беше с приятелите си край пистата, когато изведнъж чу хаотични викове.

Elena was with her friends near the track when she suddenly heard frantic shouts.

Обърна се и видя Бори с притеснено лице, тичащ към него държейки сестра си Яна.

She turned around and saw Bori with a worried face, running toward her while holding his sister Yana.

“Тя има пристъп!” Бори извика с паника в гласа си.

“She’s having an attack!” Bori shouted in a panic.

Елена усети как сърцето й започна да бие по-бързо.

Elena felt her heart start to beat faster.

Яна имаше автоматичен инхалатор в чантата си, но нямаше време.

Yana had an automatic inhaler in her bag, but there was no time.

Елена знаеше какво трябва да направи, въпреки че беше изплашена.

Elena knew what she had to do, even though she was scared.

Тя бързо се приближи към Яна и отвори чантата й, като намери инхалатора и го подаде на момичето.

She quickly approached Yana, opened her bag, found the inhaler, and handed it to the girl.

“Яна, дишай дълбоко и натисни.” Гласът на Елена трепереше, но тя успя да запази спокойствие.

“Yana, breathe deeply and press.” Elena’s voice trembled, but she managed to stay calm.

Яна взе инхалатора и натисна бутонa.

Yana took the inhaler and pressed the button.

Докато Яна вдишваше, Бори се наведе и облъчи сестра си с успокоителни думи.

As Yana inhaled, Bori leaned in and spoke soothingly to his sister.

“Ти си смела, Яна. Ще се оправиш.” Неговият глас също беше пропит с паника, но той се опитваше да остане спокоен заради нея.

“You are brave, Yana. You’ll be okay.” His voice was also filled with panic, but he tried to remain calm for her sake.

Минутите минаваха бавно.

Minutes passed slowly.

Най-накрая, след няколко вдишвания с инхалатора, Яна започна да диша по-лесно.

Finally, after a few breaths with the inhaler, Yana started to breathe more easily.

Лицето й се отпусна, а Бори и Елена си размениха погледи на облекчение.

Her face relaxed, and Bori and Elena exchanged relieved glances.

“Благодаря, Елена,” промълви Яна с треперещ глас.

“Thank you, Elena,” Yana murmured with a trembling voice.

“Ти ми помогна.”

“You helped me.”

Елена усети, че страхът й се разтваряше, заменен от чувство на гордост.

Elena felt her fear dissolving, replaced by a sense of pride.

“Не беше нищо, Яна. Ти беше смела.”

“It was nothing, Yana. You were brave.”

Бори сложи ръка на рамото на сестра си и се обърна към Елена.

Bori put a hand on his sister’s shoulder and turned to Elena.

“Не знаех, че имаш такава сила. Благодаря.”

“I didn’t know you had such strength. Thank you.”

“Няма за какво,” отговори Елена, усмихвайки се.

“No problem,” Elena replied with a smile.

Тя усети, че е направила нещо важно.

She felt she had done something important.

Нещо, което доказваше, че може да се справя със стреса.

Something that proved she could handle stress.

Когато училищният ден приключи, тримата се прибраха заедно, със силна връзка помежду си.

As the school day ended, the three of them walked home together with a strong bond between them.

Елена се чувстваше по-уверена и готова за бъдещето.

Elena felt more confident and ready for the future.

Борис разбра, че е повече от просто истеричен спортист.

Boris realized he was more than just a frantic athlete.

А Яна, с подкрепата на брат си и новата си приятелка, се чувстваше по-сигурна и обичана.

And Yana, with the support of her brother and her new friend, felt more secure and loved.

Летният ден в София продължи, но за тези трима души, той остави следа, която никога нямаше да забравят.

The summer day in Sofia continued, but for these three people, it left a mark they would never forget.