Витошка булевард беше оживено място този есенен следобед.

Vitoshka Boulevard was a lively place this autumn afternoon.

Листата на дърветата грееха в ярки оттенъци на оранжево и червено, а ароматът на печени кестени се носеше във въздуха, съчетавайки се с прохладния полъх на приближаващата зима.

The leaves on the trees glowed in bright shades of orange and red, and the aroma of roasted chestnuts filled the air, blending with the cool breeze of the approaching winter.

Хората бързаха насам-натам, но Борис вървеше бавно.

People hurried back and forth, but Boris walked slowly.

Той се разхождаше сред витрините на магазините, обмисляйки подарък за сестра си Елица.

He strolled among the shop windows, contemplating a gift for his sister Elitsa.

Беше решен да намери идеалното палто.

He was determined to find the perfect coat.

Нещо, което да съчетава топлото и уютното чувство, което винаги му е давала.

Something that would combine the warmth and coziness she always gave him.

Въпреки това, Борис беше малко объркан.

However, Boris was a bit confused.

Изборът беше огромен, а той не беше сигурен какъв е стилът на Елица в момента.

The choice was vast, and he wasn't sure about Elitsa's current style.

Докато разглеждаше, в ума му се въртяха спомени.

As he looked around, memories swirled in his mind.

Тяхните детски дни, когато се разхождаха по същия булевард, правеха неговото търсене особено сантиментално.

Their childhood days, when they walked down the same boulevard, made his search particularly sentimental.

Сега, на прага на магазините, изборите изглеждаха неизброими.

Now, in front of the shop windows, the options seemed endless.

Практично или стилно?

Practical or stylish?

Тревогата се завъртя в стомаха му.

Anxiety twisted in his stomach.

След дълги размисли, погледът му се спря на едно палто с уникален десен.

After much thought, his gaze settled on a coat with a unique pattern.

То му напомни за пъстрите одеяла, които използваха, когато играеха на пода в хола.

It reminded him of the colorful blankets they used when playing on the living room floor.

Тази мисъл го накара да се усмихне.

This thought made him smile.

Решението вече беше взето.

The decision was made.

Купи палтото и се отправи към кафето, където с Елица често се срещаха като деца.

He bought the coat and headed to the café where he and Elitsa often met as children.

Там, Борис седна до прозореца и наблюдаваше как златните листа бавно падат на земята.

There, Boris sat by the window and watched the golden leaves gently fall to the ground.

Сърцето му беше пълно с очакване и леко притеснение.

His heart was full of anticipation and slight worry.

Дали тя ще хареса подаръка?

Would she like the gift?

Не след дълго, Елица влезе в кафето и се запъти към него.

Before long, Elitsa entered the café and made her way to him.

Борис стана и ѝ подаде пакета.

Boris stood up and handed her the package.

Тя бързо го разопакова и веднага светна в усмивка.

She quickly unwrapped it and immediately beamed with a smile.

"Толкова е красиво, Борис!

"It’s so beautiful, Boris!

Обожавам го!

I love it!"

" - каза тя и го прегърна силно.

she said and hugged him tightly.

Двамата седнаха, оживено започнаха да си припомнят старите дни, потънали в топлината на уютната стая.

The two sat down and lively reminisced about the old days, immersed in the warmth of the cozy room.

Борис осъзна, че промяната не е нещо, от което трябва да се страхува.

Boris realized that change is not something to fear.

Миналото и настоящето можеха да съществуват заедно.

The past and present could coexist.

Сесчил нова цялост в отношенията им.

He sensed a newfound wholeness in their relationship.

Подаръкът беше успешен, но по-ценното беше сближаването с Елица и спомените, които още ги събираха.

The gift was successful, but more valuable was the closeness with Elitsa and the memories that still brought them together.