Николай стоеше в терминала на летището в София, докато гласът на високоговорителите съобщаваше пристигането на полетите.

Николай stood in the terminal of the airport in София, while the voice over the loudspeakers announced the arrival of flights.

Над главите на хората, през огромните прозорци, можеше да се видят есенни листа, които леко падаха от дърветата наоколо.

Above people's heads, through the huge windows, autumn leaves could be seen gently falling from the trees around.

Въздухът в залата беше наситен с очаквания и шум.

The air in the hall was filled with anticipation and noise.

Беше напрегнат.

He was tense.

Сърцето му туптеше силно.

His heart was pounding hard.

Той търсеше погледа на сестра си, Валентина, която не беше виждал от години.

He was searching for the gaze of his sister, Валентина, whom he hadn't seen in years.

Николай я обичаше, но работата винаги го поглъщаше.

Николай loved her, but work always consumed him.

Дълго време пренебрегваше своето семейство и сега искаше да промени това.

For a long time, he neglected his family, and now he wanted to change that.

Когато си мислеше за срещата, стара тревога започна да се появява.

When he thought about the meeting, an old worry began to surface.

Дали Валентина ще му прости?

Would Валентина forgive him?

Миналото между тях не беше без спорове.

The past between them wasn't without arguments.

До ден днешен той се страхуваше, че тя може да носи в себе си несъгласията от преди.

To this day, he feared that she might still carry the disagreements from before.

Самолетът от Лондон кацна.

The plane from Лондон landed.

Хора започнаха да излизат.

People started to come out.

Николай погледна към вратата, зад която се появи Валентина.

Николай looked towards the door, behind which Валентина appeared.

Тя беше същата, но и някак различна.

She looked the same, yet somehow different.

Когато се срещнаха очи, Николай забеляза, че тя се усмихва – макар и срамежливо.

When their eyes met, Николай noticed that she was smiling - albeit shyly.

Сърцето му се успокои.

His heart calmed down.

Той реши да остави егото си настрана.

He decided to set his ego aside.

Щеше да говори от сърце.

He would speak from the heart.

Когато се приближи, гласът му малко трепна, но той успя да каже, "Извинявай, Вал.

As he approached, his voice trembled a bit, but he managed to say, "I'm sorry, Вал.

Липсваше ми.

I missed you."

"Тя го погледна за миг, но после го прегърна.

She looked at him for a moment, but then she hugged him.

Беше облекчение – не само за него, но и за самата нея.

It was a relief—not just for him, but for her as well.

Те стояха така в супермодерния, но студен терминал, където тълпата заобикаляше личния им свят.

They stood like that in the super-modern yet cold terminal, where the crowd surrounded their personal world.

"Ще се видим по-често," каза Николай.

"We'll see each other more often," Николай said.

Валентина кимна, сълзи блестяха в очите ѝ – но този път от щастие.

Валентина nodded, tears glistening in her eyes—but this time from happiness.

Николай осъзна колко важно е семейството.

Николай realized how important family is.

Обеща си да не прави повече същите грешки.

He promised himself not to make the same mistakes again.

Знаеше, че връзката им може да бъде възстановена, защото и двамата го искаха.

He knew that their relationship could be restored because they both wanted it.

Така, сред суетата на летището в София, с жълто-оранжевите листа отвън и глъчката на кръгом, Николай и Валентина сглобиха първото парче от своя нов живот като брат и сестра.

Thus, amid the hustle and bustle of the airport in София, with the yellow-orange leaves outside and the clamor around them, Николай and Валентина put together the first piece of their new life as brother and sister.