В старата част на Пловдив, където тесните калдъръмени улички се вият между древни римски руини и цветни къщи, три души търсеха нещо специално.

In the old part of Пловдив, where narrow cobblestone streets wind between ancient Roman ruins and colorful houses, three people were searching for something special.

Беше късен зимен ден, малко преди Баба Марта да донесе пролетта.

It was a late winter day, just before Баба Марта would bring spring.

Никола, Весела и Стоян вървяха забързано.

Никола, Весела, and Стоян were walking briskly.

Дните все още бяха хладни, но сърцата им топли от очакване.

The days were still cool, but their hearts were warm with anticipation.

Никола вървеше напред, държейки стария дневник на дядо си в ръце.

Никола walked ahead, holding his grandfather's old journal in his hands.

В него имаше разкази за тайно скрито стенопис, което според легендите носи късмет.

In it, there were tales of a secretly hidden mural, which according to legend brings luck.

За него това беше нещо повече от просто приключение.

For him, it was more than just an adventure.

Той искаше да докаже, че историите на дядо му са истински и да почете паметта му.

He wanted to prove that his grandfather's stories were true and to honor his memory.

Весела, която винаги обичаше приключенията, беше не по-малко развълнувана.

Весела, who always loved adventures, was no less excited.

Макар и скептична към историите за чудодейния стенопис, тя беше тук, за да подкрепи Никола.

Although skeptical about the stories of the miraculous mural, she was there to support Никола.

А и кой не би искал да намери късмет на Баба Марта?

And who wouldn't want to find luck on Баба Марта?

Стоян обаче имаше други намерения.

Стоян, however, had other intentions.

За него това беше златна възможност да направи пари.

For him, it was a golden opportunity to make money.

Ако откриеха стенописа, той си представяше колко туристи биха дошли да го видят и как би могъл да направи от това бизнес.

If they found the mural, he imagined how many tourists would come to see it and how he could make a business from it.

Тримата се спряха пред старата църква на улица "Драган Цанков".

The three stopped in front of the old church on Драган Цанков Street.

Никола разлисти дневника.

Никола leafed through the journal.

Думите на дядо му сякаш оживяваха.

His grandfather's words seemed to come alive.

„Следвай светлината и ще намериш своето богатство,“ казваше една от бележките.

"Follow the light and you'll find your treasure," one of the notes said.

Но къде беше светлината?

But where was the light?

„Може би трябва да се разделим?

"Maybe we should split up?"

“ предложи Стоян.

suggested Стоян.

Но Весела се намръщи.

But Весела frowned.

„Трябва да останем заедно,“ настоя тя.

"We should stay together," she insisted.

„Все пак сме тук не само заради стенописа, а и за да се подкрепяме.

"After all, we're here not just for the mural, but also to support each other."

“Продължиха по уличките, а слънцето започна да залязва.

They continued through the streets, and the sun began to set.

Тъкмо когато надеждата започваше да ги напуска, Никола забеляза нещо необичайно зад един стар капак на прозорец.

Just as hope was beginning to leave them, Никола noticed something unusual behind an old window shutter.

Той леко го отвори и оттам блесна светлина.

He gently opened it, and light shone through.

Тримата влязоха в малка изоставена къща.

The three entered a small abandoned house.

Беше тъмно, но точно пред тях, на стената, видяха стенописа.

It was dark, but right in front of them, on the wall, they saw the mural.

Цветовете му изглеждаха така, сякаш се преливаха и танцуваха.

Its colors looked as if they were merging and dancing.

Нещо повече, на стенописа бе изобразена сцена от Баба Марта - старицата с ярко червено-бели мартеници, които сякаш прегръщаха целия свят.

More than that, the mural depicted a scene of Баба Марта—the old woman with bright red and white мартеници that seemed to embrace the whole world.

Никола усети как гордост и радост изпълват сърцето му.

Никола felt pride and joy fill his heart.

Историите на дядо му бяха истински.

His grandfather's stories were true.

Весела се усмихна, чувствайки как легендите оживяват.

Весела smiled, feeling the legends come to life.

А Стоян, за пръв път, разбра, че някои неща са по-ценни от парите.

And Стоян, for the first time, realized that some things are more valuable than money.

Тримата стояха заедно пред стенописа, наслаждавайки се на откритието.

The three stood together in front of the mural, enjoying the discovery.

Дори след толкова препятствия, те успяха.

Even after so many obstacles, they succeeded.

Никола разбра силата на своето наследство, Весела помекна в своите съмнения, а Стоян осъзна важността на истинските неща.

Никола understood the power of his heritage, Весела softened in her doubts, and Стоян realized the importance of true things.

Пловдив стара част отново беше тиха.

The old part of Пловдив was quiet again.

Но духът на Баба Марта беше с тях, носейки пролет и нови надежди.

But the spirit of Баба Марта was with them, bringing spring and new hopes.