Слънцето беше изгряло ярко над София, а нещо специално витаеше във въздуха - празникът Баба Марта.

The sun had risen brightly over София, and something special was in the air—Баба Марта.

Всеки се кълчеше с мартеници на китките си, белязани със завързани червени и бели нишки.

Everyone sported мартеници on their wrists, marked with red and white entwined threads.

Улиците в жилищния квартал бяха пълни с живот.

The streets of the residential neighborhood were full of life.

Беше рано пролет, прохладно, но все пак обещаващо.

It was early spring, cool yet promising.

Тук в този квартал живееше Цветан, средновъзрастен мъж, винаги забързан, винаги зает.

In this neighborhood lived Цветан, a middle-aged man, always in a hurry, always busy.

Тази сутрин той тръгна по-рано, за да хване автобуса до сестра си Елена.

This morning he left earlier to catch the bus to his sister Елена.

Не я беше виждал от година, а днес беше решен да промени това.

He hadn't seen her in a year, and today he was determined to change that.

Баба Марта беше идеалното време за възстановяване на връзките.

Баба Марта was the perfect time to rekindle family ties.

Цветан вървеше по тесните улички, когато забеляза, че пътят пред него е заграден.

As Цветан walked through the narrow streets, he noticed the road ahead was blocked.

Пред него се беше образувало строителство, което блокираше директния му път до спирката.

Construction had cropped up, blocking his direct path to the bus stop.

Загрижен, Цветан провери часа на часовника си, осъзнавайки, че време не му остава.

Concerned, Цветан checked the time on his watch, realizing he was running out of time.

Решенията бяха ясни: да намери нов маршрут или да се обади на Елена, за да отложи срещата.

The choices were clear: find a new route or call Елена to postpone the meeting.

Нищо от това не беше приемливо за него.

Neither was acceptable to him.

Той искаше да види сестра си днес – сега.

He wanted to see his sister today—now.

Без да губи време, Цветан забеляза малка алея, скрита между две сгради.

Without wasting time, Цветан spotted a small alleyway hidden between two buildings.

Знаеше, че може би ще е по-бързо.

He knew it might be faster.

Решително, той се втурна през аллеята.

Resolutely, he darted through the alley.

Павираните стъпала го водеха по-нататък и съвсем скоро отново се озова на по-широката улица.

The cobbled steps led him further along, and soon he found himself back on a wider street.

Точно в този момент видя как автобусът пристига на спирката.

At that moment, he saw the bus arriving at the stop.

Сърцето му затуптя от радост и вълнение.

His heart pounded with joy and excitement.

Ускори крачката си и в последния момент успя да се качи.

He quickened his pace and managed to board just in time.

Усмивката се разля по лицето му - беше го направил.

A smile spread across his face—he had made it.

Докато седеше в автобуса, вперил поглед през прозореца, Цветан осъзна колко важно е да се грижиш за семейството.

As he sat on the bus, gazing out of the window, Цветан realized how important it was to take care of family.

Времето беше ценен ресурс, но връзките с близките хора бяха още по-важни.

Time was a valuable resource, but connections with loved ones were even more important.

Днес, в тази свежа пролетна утрин, с баба мартеница, той обеща на себе си, че вече няма да оставя семейните отношения на заден план.

Today, on this fresh spring morning, with his баба мартеница, he promised himself that he would no longer relegate family relationships to the background.

Автобусът потегли към следващата спирка, а Цветан се почувства по-спокоен и изпълнен с надежда за бъдещето.

The bus headed to the next stop, and Цветан felt calmer and filled with hope for the future.