Розовата долина беше оживена в пролетния ден на Освобождение.

The Розовата долина was lively on the spring day of Liberation.

Пазарът беше наводнен с хора, усмивки и цветове.

The market was flooded with people, smiles, and colors.

Навсякъде имаше сергии с български текстили и занаятчийски изделия.

Everywhere, there were stalls with Bulgarian textiles and handcrafted items.

Мирис на рози и прясно изпечени сладкиши изпълваше въздуха.

The air was filled with the scent of roses and freshly baked pastries.

Празничното настроение бе осезаемо и носеше радост на всички.

The festive mood was palpable, bringing joy to everyone.

Сред тълпата беше и Мила.

Among the crowd was Мила.

Тя се движеше между хората, сянката на нерешителността все още надвиснала над нея.

She moved through the people, the shadow of indecision still hovering over her.

Далеч от родното си място от дълго време, тя беше дошла тук с едно скрито желание – да се помири с баща си Иван.

Far from her hometown for a long time, she had come here with one hidden desire—to reconcile with her father Иван.

Близо година не беше виждала и брат си Николай.

She hadn't seen her brother Николай for nearly a year either.

Мислите й бяха разскъсани между желанието за независимост и нуждата от семейството си.

Her thoughts were torn between a desire for independence and a need for her family.

Мила спря пред една сергия, където жените продаваха баници и сладка.

Мила stopped in front of a stall where women were selling баници and sweets.

Почувства как стомахът й се сви от вълнение.

She felt her stomach tighten with excitement.

Тържествата наоколо едва заглушаваха вътрешния й шум.

The celebrations around barely muffled her internal noise.

Видяше се с Иван и Николай само след няколко минути.

She would see Иван and Николай in just a few minutes.

— Мила! – чу познат глас зад себе си.

— Мила! – a familiar voice called from behind her.

Обръща се и видя Николай, усмихващ се широко.

She turned and saw Николай, smiling broadly.

Той я прегърна силно.

He hugged her tightly.

Мила почувства топлината на брат си и тревогата й се поразсея.

Мила felt the warmth of her brother, and her anxiety eased a little.

— Татко искаше също да дойде, – каза Николай, – Ей там е, при културното представление.

— Dad wanted to come too, – Николай said, – He's over there, at the cultural performance.

Те вървяха рамо до рамо през навалицата към сцената, където българска танцова група изпълняваше народни танци, които веднага привлякоха вниманието им.

They walked shoulder to shoulder through the crowd to the stage, where a Bulgarian dance group was performing folk dances that immediately captured their attention.

За миг, радостта от празника почти заличи притесненията на Мила.

For a moment, the joy of the festival almost erased Мила's worries.

Иван стоеше встрани, вниманието му привлечено от сцената.

Иван stood aside, his attention captivated by the stage.

Мила пое дълбоко дъх и се приближи.

Мила took a deep breath and approached.

— Здравей, татко, – промълви тя нервно.

— Hello, dad, – she murmured nervously.

Иван се обърна към нея с топли очи. – Мила! – изрече той с радост, която обезоръжи обзетите от напрежение мисли на дъщеря му.

Иван turned to her with warm eyes. – Мила! – he exclaimed with joy, disarming the tension-ridden thoughts of his daughter.

Те стояха неподвижни един срещу друг сред тълпата.

They stood still, facing each other amidst the crowd.

Музиката и танците около тях им създадоха фон на ново начало.

The music and dances around them created a backdrop for a new beginning.

Мила събра смелостта си и заговори.

Мила gathered her courage and spoke.

— Съжалявам, че не бях до вас всички тези месеци... – започна тя.

— I'm sorry I wasn't there for you all these months... – she began.

Иван кимна, разбра веднага всичко, което тя не каза.

Иван nodded, instantly understanding everything she didn't say.

— Беше трудно, – отговори той, – но семейството е по-важно от миналото.

— It was hard, – he replied, – but family is more important than the past.

Прегърнаха се, а Николай ги обви с двете си ръце, добавяйки своята подкрепа.

They embraced, and Николай wrapped his arms around them, adding his support.

Топлината на семейството, от което Мила се нуждаеше, я обгърна, създавайки нова реалност, в която можеше да бъде едновременно независима и обгрижена.

The warmth of the family Мила needed enveloped her, creating a new reality where she could be both independent and cared for.

След като спектакълът приключи, тримата се впуснаха в празничния пазар, наслаждавайки се на празника, на пасти, аромати и най-вече на новооткритото разбиране.

After the performance ended, the three plunged into the festive market, enjoying the celebration, the pastries, the aromas, and most importantly, the newfound understanding.

Мила осъзна, че можеше да се чувства свободна и обичана и че връзките с нейните любими хора бяха неразрушими.

Мила realized she could feel free and loved and that the bonds with her loved ones were unbreakable.