Лъчите на слънцето танцуваха по листата в гората на планината Витоша.

The rays of the sun danced on the leaves in the forest of планината Витоша (Mount Vitosha).

Беше топъл летен ден, а въздухът беше свеж и чист.

It was a warm summer day, and the air was fresh and clean.

Стоян и Елена крачеха по пътеката, внимателно слушайки за песента, която бяха чули предишната седмица.

Стоян (Stoyan) and Елена (Elena) walked along the path, carefully listening for the song they had heard the previous week.

Странна и мелодична, тази песен ги беше омаяла и сега те бяха тук, за да разберат откъде идва.

Strange and melodic, this song had enchanted them, and now they were here to find out where it was coming from.

Стоян беше ентусиазиран.

Стоян (Stoyan) was enthusiastic.

Очите му светеха от желание за откритие.

His eyes shone with a desire for discovery.

"Ще я намерим, ще видиш," каза той с усмивка.

"We'll find it, you'll see," he said with a smile.

Елена, макар и леко тревожна, го следваше.

Елена (Elena), though slightly anxious, followed him.

Тя беше по-внимателна по природа, но и пожелаваше да разкрие тайната.

She was more cautious by nature but also wished to uncover the secret.

Гората беше гъста, а листата шумоляха леко от вятъра.

The forest was dense, and the leaves rustled gently in the wind.

Птиците пееха около тях, добавяйки към природния концерт.

Birds sang around them, adding to the natural concert.

Накрая мелодията се чу отново.

Finally, the melody was heard again.

Този път беше по-ясна и разпознаваема.

This time it was clearer and more recognizable.

"Чуваш ли я?

"Do you hear it?"

" прошепна Стоян, спирайки се за момент.

Стоян (Stoyan) whispered, stopping for a moment.

Песента ги водеше все по-дълбоко в гората, далеч от познатите пътеки.

The song led them deeper and deeper into the forest, far from familiar paths.

Елена погледна към небето и забеляза, че слънцето започва да слиза.

Елена (Elena) looked up at the sky and noticed the sun was beginning to set.

"Трябва да внимаваме, скоро ще е тъмно," предупреди тя.

"We need to be careful; it will be dark soon," she warned.

"Знам, но сме близо," отговори Стоян, решен да не се отказва.

"I know, but we're close," replied Стоян (Stoyan), determined not to give up.

Те продължиха да се движат, докато пейзажът около тях започна да се променя.

They continued moving until the landscape around them began to change.

Дърветата станаха по-стари, корените им излизаха над земята като мистични фигури.

The trees grew older, and their roots protruded above the ground like mystical figures.

Скоро пред тях се разкри малка поляна.

Soon, a small clearing appeared before them.

В центъра ѝ стояха древни, великолепно изваяни камъни, които сякаш вибрираха в такт с мелодията.

In its center stood ancient, magnificently carved stones that seemed to vibrate in tune with the melody.

Стоян и Елена застинаха, удивени от красотата и тайнствеността на мястото.

Стоян (Stoyan) and Елена (Elena) stood frozen, amazed by the beauty and mystery of the place.

"Какво е това?

"What is this?"

" прошепна Елена, гледайки към камъните.

Елена (Elena) whispered, looking at the stones.

"Не знам," отговори Стоян, очите му бяха широко отворени от възхищение.

"I don't know," replied Стоян (Stoyan), his eyes wide with admiration.

Те извадиха телефоните си и записаха това, което видяха и чуха.

They took out their phones and recorded what they saw and heard.

Знаеха, че това място е специално и заслужава да бъде пазено в тайна.

They knew this place was special and deserved to be kept a secret.

"Ще го запазим за себе си, нашата малка тайна," предложи Стоян с усмивка.

"Let's keep it to ourselves, our little secret," proposed Стоян (Stoyan) with a smile.

Елена се усмихна, усетила тръпката на приключението и откритието.

Елена (Elena) smiled, feeling the thrill of adventure and discovery.

Докато се връщаха към дома, тя знаеше, че това преживяване ги беше сближило по един нов и неочакван начин.

As they returned home, she knew this experience had brought them closer in a new and unexpected way.

Под вече залязващото слънце, Стоян и Елена тръгнаха обратно, доволни и изпълнени с ново чувство за приключение и доверие.

Under the now setting sun, Стоян (Stoyan) and Елена (Elena) headed back, content and filled with a new sense of adventure and trust.