Георги се разхождаше сред тучните треви на Борисовата градина.

Георги was walking among the lush grasses of Борисовата градина.

Слънцето грееше силно на този прекрасен ден в средата на юни.

The sun was shining brightly on this beautiful day in mid-June.

Беше денят на Еньовден, а паркът беше изпълнен с хора.

It was the day of Еньовден, and the park was filled with people.

Те се радваха на празничната атмосфера и отбелязваха един от най-красивите български празници.

They were enjoying the festive atmosphere and were celebrating one of the most beautiful Bulgarian holidays.

Георги беше ботаник, обичаше растенията и природата.

Георги was a botanist; he loved plants and nature.

Но, макар на външен вид да изглеждаше спокоен, вътрешно се бореше с тревожност.

But even though he appeared calm on the outside, he was battling anxiety internally.

Напоследък тази тревожност беше станала по-силна.

Lately, this anxiety had become stronger.

И докато всички около него се забавляваха, Георги усещаше как напрежението в него нараства.

And while everyone around him was having fun, Георги felt the tension inside him growing.

Калина и Райна, неговите приятелки, бяха с него.

Калина and Райна, his friends, were with him.

Те си говореха и смееха, но Георги не можеше да се включи в разговора.

They were chatting and laughing, but Георги couldn’t join the conversation.

Изведнъж всичко стана прекалено.

Suddenly, everything became too much.

Парфюмът на цветята, шумът на хората, звукът от традиционната музика — всичко това го натискаше надолу.

The perfume of the flowers, the noise of the people, the sound of traditional music — all of it was pressing down on him.

Сърцето му заби бързо, дишането му се учести.

His heart started to beat rapidly, and his breathing became quicker.

Той спря и седна на една пейка под сянката на едно голямо дърво.

He stopped and sat on a bench under the shade of a large tree.

Калина и Райна забелязаха, че нещо не е наред.

Калина and Райна noticed something was wrong.

Без да задават въпроси, седнаха до него.

Without asking questions, they sat next to him.

Калина го потупа по рамото и му подаде чаша студен сок.

Калина patted him on the shoulder and handed him a cup of cold juice.

„Благодаря,“ каза Георги с треперещ глас.

"Thank you," Георги said with a trembling voice.

Той се опита да се успокои.

He tried to calm down.

Затвори очи и си спомни за един от любимите си цитати: „Природата лекува всичко.“

He closed his eyes and remembered one of his favorite quotes: “Nature heals everything.”

Започна да диша дълбоко, вдишвайки свежия аромат на растенията и цветята около себе си.

He began to breathe deeply, inhaling the fresh scent of the plants and flowers around him.

Опита се да усети топлината на слънцето и мекотата на тревата под краката му.

He tried to feel the warmth of the sun and the softness of the grass under his feet.

Калина и Райна седяха тихо, уважавайки неговото пространство и време.

Калина and Райна sat quietly, respecting his space and time.

Те разбираха, че е трудно и искаха да му помогнат, доколкото могат.

They understood it was difficult and wanted to help him as much as they could.

С времето сърцето му започна да се успокоява, дишането му се нормализира.

In time, his heart started to calm, and his breathing normalized.

Внезапно, когато слънцето започна да се скрива зад хоризонта, Георги почувства силен прилив на спокойствие.

Suddenly, as the sun began to set behind the horizon, Георги felt a strong wave of calmness.

Както винаги бе чел в книгите, природата му помогна да намери вътрешен мир.

As he had always read in books, nature helped him find inner peace.

След минути той вече беше готов да се изправи.

After a few minutes, he was ready to stand up.

Калина го подкани: „Хайде, нека се присъединим към останалите и да празнуваме този красив ден.“

Калина urged him: “Come on, let’s join the others and celebrate this beautiful day.”

Георги се усмихна и кимна.

Георги smiled and nodded.

Те тръгнаха бавно към хората, които вече танцуваха около огъня.

They slowly walked toward the people who were already dancing around the fire.

Георги се вля в групата, закръжи се с останалите и танцува, забравяйки за тревогите си.

Георги blended into the group, spinning with the others and dancing, forgetting his worries.

Музиката и приятелите бяха тук с него и всичко се усещаше точно на място.

The music and friends were there with him, and everything felt just right.

Този ден Георги научи нещо важно.

That day, Георги learned something important.

Тревожността беше част от него, но не беше всичко, което го определя.

Anxiety was a part of him, but it wasn’t everything that defined him.

Той може да я приеме, може да я контролира и с помощта на природата и верни приятели — може да празнува живота.

He could accept it, he could control it, and with nature’s help and true friends — he could celebrate life.