В златна есенна утрин тримата приятели - Борислав, Елена и Веселин, се събраха на Витошка улица в София.

In a golden autumn morning, the three friends - Борислав, Елена, and Веселин, gathered on Витошка Street in София.

Шумът на улицата беше уютен и топъл, въпреки хладния въздух, който носеше на крилете си.

The street's noise was cozy and warm, despite the chilly air carried on its wings.

Кафето "При Морко" беше пълно с хора, тъй като всички усещаха полъха на комбинация от лятно леене и есенен копнеж.

The café "При Морко" was full of people, as everyone sensed the blend of summer's pouring and autumn's yearning.

Борислав чакаше Елена и Веселин пред вратата на кафето.

Борислав was waiting for Елена and Веселин at the café's door.

Вглеждаше се в преминаващите хора, изгубен в мисли.

He was looking at the passing people, lost in thought.

Беше носталгичен, спомняше си за времето, когато тримата бяха винаги заедно, безгрижни и млади.

He felt nostalgic, remembering when the three of them were always together, carefree and young.

Тогава видя усмихнатата Елена, която идваше.

Then he saw the smiling Елена approaching.

С грейнали очи, тя го приветства сърдечно.

With glowing eyes, she greeted him warmly.

Скоро след това дойде и Веселин, който изглеждаше по-сдържан.

Soon after, Веселин arrived, looking more reserved.

Поръчаха кафе и седнаха на уютно място до прозорците.

They ordered coffee and sat at a cozy spot by the windows.

Есенните листа танцуваха отвъд стъклото, но разговорът вървеше малко тромаво.

The autumn leaves danced beyond the glass, but their conversation was a bit awkward.

Борислав беше решил да сподели със старите си приятели идея за бизнес.

Борислав had decided to share a business idea with his old friends.

"Знаете ли, мисля да започна нов проект," започна той с ентусиазъм.

"You know, I am thinking of starting a new project," he began enthusiastically.

Обаче, Веселин свъси вежди.

However, Веселин furrowed his brows.

Той дълго време се чувстваше оставен настрана.

He had long felt left out.

Борислав винаги поставяше бизнеса пред приятелствата.

Борислав always prioritized business over friendships.

Приятелството им някога беше безценна част от живота му, но с времето се изгуби.

Their friendship was once an invaluable part of his life, but over time it had been lost.

Елена подсети със своята искрена усмивка, че може би трябва да се говори за други неща.

Елена gently reminded with her sincere smile that perhaps they should talk about other things.

Тогава Веселин не успя да скрие натрупаните си емоции.

Веселин then couldn't hide his accumulated emotions.

"Бориславе, ние сме тук, защото те ценим, но понякога тази твоят бизнес засенчва приятелството ни," каза той нервно.

"Борислав, we are here because we value you, but sometimes your business overshadows our friendship," he said nervously.

Настъпи мълчание, но то беше развалено от топлия глас на Елена.

Silence ensued, but it was broken by Елена's warm voice.

"Вършим се заради приятелство, забравяме за злоба и недоволство," предложи тя.

"Let's return to friendship, forget bitterness and discontent," she suggested.

Борислав се усмихна тъжно.

Борислав smiled sadly.

Разбра, че е време да постави приятелите си на преден план.

He realized that it's time to put his friends first.

Сърцето му се затопли, докато говореха открито.

His heart warmed as they spoke openly.

Споменаха стари случки, разказваха истории и дори се смяха на свои глупави детски пазители.

They mentioned old events, shared stories, and even laughed at their silly childhood caretakers.

Борислав видя, че приятелите са повече от проект и че те заслужават неговото внимание и любов.

Борислав saw that friends were more than projects and that they deserved his attention and love.

Тримата се разделиха с решение, че никога повече няма да поставят бизнес над приятелствата си.

The three parted with a resolution that they would never again place business above their friendships.

Борислав обеща винаги да държи тази топлина в сърцето си и да се връща на Витошка не само за кафе, а и за споделени мигове с най-близките си хора.

Борислав promised always to keep this warmth in his heart and return to Витошка not just for coffee, but for shared moments with his closest people.

Златните листа продължиха да танцуват из Софийските улици, а приятелството между Борислав, Елена и Веселин се оказа по-здраво от всякога.

The golden leaves continued to dance through the streets of София, and the friendship between Борислав, Елена, and Веселин turned out to be stronger than ever.