В морските дълбини на Варненския аквариум светлината бе мека и приглушена.

In the deep waters of the Varna Aquarium, the light was soft and subdued.

Цветовете на рибите проблясваха в аквариумите, сякаш оживени картини танцуваха пред очите на посетителите.

The colors of the fish flickered in the tanks, as if living paintings were dancing before the visitors' eyes.

Николай крачеше до дъщеря си Елена, опитвайки се да се справи със сложния танц на думите, които не знаеше как да подреди.

Nikolay walked next to his daughter Elena, trying to manage the complicated dance of words he didn’t know how to arrange.

„Гледай, Елена, колко са красиви тези риби!

"Look, Elena, how beautiful these fish are!"

“ каза той, посочвайки ярко оцветени риби, които сякаш се носеха между коралите.

he said, pointing to brightly colored fish that seemed to drift among the corals.

Но Елена, с поглед втренчен в телефона си, само свиваше рамене.

But Elena, with her gaze fixed on her phone, only shrugged.

На Николай му беше трудно да разбере как дъщеря му като че ли предпочиташе дигиталния свят пред реалния.

Nikolay found it difficult to understand how his daughter seemed to prefer the digital world over the real one.

Той бе отсъствал дълги месеци по работа и сега се опитваше да възобнови връзката си с нея.

He had been away for long months on work and was now trying to renew his connection with her.

Тишината, която следваше след всяка негова дума, го натъжаваше още повече.

The silence that followed each of his words saddened him even more.

„Какво ще кажеш да разгледаме тези медузи?

"What do you say we have a look at these jellyfish?

Изглеждат като магически същества,“ предложи той, опитвайки се да звучи ентусиазирано.

They look like magical creatures," he suggested, trying to sound enthusiastic.

Елена все пак погледна към аквариума, но после отново се върна към телефона си.

Elena did look at the aquarium but then went back to her phone.

Николай дълбоко въздъхна, чувствайки се безпомощен.

Nikolay sighed deeply, feeling helpless.

Изведнъж, в далечното кътче на аквариума, вниманието му бе привлечено от табелка, която обявяваше специално изложение на редки морски създания.

Suddenly, in a distant corner of the aquarium, his attention was drawn to a sign announcing a special exhibit of rare sea creatures.

Той реши да опита още веднъж.

He decided to try once more.

„Хайде да видим кое е това специално създание,“ предложи той.

"Let's see what this special creature is," he proposed.

До момента, в който стигнаха до новия аквариум, енергията в стаята се промени.

By the time they reached the new aquarium, the energy in the room had shifted.

Хора се събираха наоколо, а шумолене и възклицания се разнасяха във въздуха.

People gathered around, and murmurs and exclamations filled the air.

Вътре плуваше една голяма морска звезда, чийто цветове преливаха между златно и зелено.

Inside swam a large sea star, its colors shifting between gold and green.

Обградена от нежно сиена светлини, тя изглеждаше като създание от приказка.

Surrounded by gentle sienna lights, it looked like a creature from a fairy tale.

Дори Елена вдигна глава от телефона си и се загледа.

Even Elena raised her head from her phone and stared.

„Уау, това е невероятно,“ промълви тя, запленена от вида.

"Wow, that's incredible," she murmured, captivated by the sight.

За миг тя и Николай стояха рамо до рамо, без думи, но споделяйки същия момент на удивление.

For a moment, she and Nikolay stood side by side, wordless but sharing the same moment of wonder.

Тази малка споделена радост сякаш разсея напрежението между тях.

This small shared joy seemed to dispel the tension between them.

Николай погледна дъщеря си и с лека усмивка каза: „Може би следващия път ще открием още повече такива създания.

Nikolay looked at his daughter and with a slight smile said, "Maybe next time, we'll discover even more creatures like this."

“ Елена отвърна на усмивката му, сега вече много по-разговорчива.

Elena returned his smile, now much more talkative.

„Да, може би трябва да дойдем и да разберем повече за тях,“ съгласи се тя.

"Yes, maybe we should come and learn more about them," she agreed.

Когато излязоха от аквариума, слънцето, приятно топло за есента, ги обля в светлина.

As they exited the aquarium, the sun, pleasantly warm for autumn, bathed them in light.

Те се отправиха към изхода с нови планове, чувствайки се по-близки от всякога.

They headed towards the exit with new plans, feeling closer than ever.

Николай разбра, че слушането е ключът, а Елена – че времето с баща ѝ може да бъде също толкова интересно, колкото и вълнуващите светове, които тя сама изследва.

Nikolay realized that listening is the key, and Elena realized that time with her father could be just as interesting as the exciting worlds she explores on her own.