На върха на планината, скрит от есенни облаци, се намираше величественият паметник Бузлуджа.

At the top of the mountain, hidden by autumn clouds, stood the majestic monument Бузлуджа.

Пътуването към този странен символ бе дългоочаквано от Николай, Весела и Борислав.

The journey to this strange symbol had been long-awaited by Николай, Весела, and Борислав.

Те се надяваха, че в сянката на този емблематичен паметник ще намерят не само мир, но и ново начало.

They hoped that in the shadow of this iconic monument, they would find not just peace, but a new beginning.

Николай, най-големият сред тях, бе човекът, който винаги се стараеше да поддържа реда в семейството.

Николай, the eldest among them, was the one who always tried to keep order in the family.

Въпреки това, той често се чувстваше безпомощен пред собствените си тревоги.

Despite this, he often felt helpless in the face of his own worries.

"Този път всичко ще бъде различно," мислеше си той, докато управляваше старата кола по криволичещия път към върха.

"This time everything will be different," he thought to himself while driving the old car along the winding road to the top.

Весела, най-малката, седеше тихо на задната седалка.

Весела, the youngest, sat quietly in the back seat.

Тя се чувстваше като непозната в собственото си семейство.

She felt like a stranger in her own family.

Често оставаше настрани по време на семейните събирания, но дълбоко в сърцето си жадуваше за свързаност.

Often staying on the sidelines during family gatherings, but deep in her heart, she longed for connection.

А Борислав, средният брат, опитваше да разведри тежката атмосфера с шеги и закачки.

As for Борислав, the middle brother, he was trying to lighten the heavy atmosphere with jokes and banter.

Но зад неговите усмивки се криеха несигурности, които никой друг не забелязваше.

But behind his smiles lay insecurities that no one else noticed.

Когато най-сетне пристигнаха при основата на паметника, есенните листа кротко се спуснаха около тях.

When they finally arrived at the base of the monument, the autumn leaves gently fell around them.

Николай реши да направи първата крачка.

Николай decided to take the first step.

"Трябва да говорим," каза той с решителност в гласа си.

"We need to talk," he said with determination in his voice.

"Не можем да продължаваме така.

"We can't go on like this."

"Настъпи затишие, последвано от весело изнервено избухване на Борислав.

There was a pause, followed by a cheerful, nervous burst from Борислав.

"Предполагам, че всички сме тук за терапия?

"I guess we're all here for therapy?"

" подхвърли той, опитвайки се да разчупи напрежението.

he tossed out, trying to break the tension.

Но Николай, този път, не се поколеба.

But Николай, this time, did not hesitate.

"Сериозно говоря," изрече той.

"I'm serious," he uttered.

"Ако не започнем да сме честни един с друг, отново ще се сблъскаме.

"If we don't start being honest with each other, we'll clash again."

"Мълчанието на Весела се разпадна.

Весела's silence broke.

"Винаги се чувствам игнорирана," прошепна тя, сякаш самата й честност беше изненадваща за нея.

"I always feel ignored," she whispered, as if her honesty surprised even herself.

Това бе моментът, в който маските паднаха.

That was the moment the masks fell.

Борислав погледна сериозно сестра си.

Борислав looked seriously at his sister.

"Аз.

"I...

аз също," призна той.

I do too," he admitted.

"Често се смеех, защото не знаех какво друго да направя.

"I often laughed because I didn't know what else to do."

"В този момент тежестта на мълчанието им се стопи.

In that moment, the weight of their silence melted away.

Те застанаха под величествения паметник, осъзнавайки, че дълги години са прикривали истинските си чувства.

They stood beneath the majestic monument, realizing that for many years they had been hiding their true feelings.

Обсъжданията продължиха, но сега по съвсем различен начин.

The discussions continued, but now in a completely different way.

Весела се почувства по-обгрижена, Борислав намери смелост да бъде себе си, а Николай разбра, че да се изправиш пред истината значи повече от временно спокойствие.

Весела felt more cared for, Борислав found the courage to be himself, and Николай realized that facing the truth meant more than temporary peace.

Когато слънцето започна да залязва над планината, тримата братя и сестра седяха на една скала, гледайки как есенните сенки се разстилат по долината.

When the sun began to set over the mountain, the three siblings sat on a rock, watching the autumn shadows stretch across the valley.

Те знаеха, че ги чака още работа, но също така знаеха, че са направили първата и най-важна крачка.

They knew there was more work ahead, but they also knew they had taken the first and most important step.

С това пътуването им към Бузлуджа не само укрепи връзките им, но и отбеляза ново начало за тях.

With that, their journey to Бузлуджа not only strengthened their bonds but also marked a new beginning for them.

обърнати към още незавършеното бъдеще, но с ясна представа, че заедно могат да направят всичко.

Facing an unfinished future, but with a clear understanding that together they could achieve anything.