Златните куполи на катедралата "Александър Невски" бяха озарени от есенното слънце.

The golden domes of the катедралата "Александър Невски" were illuminated by the autumn sun.

Въздухът бе хладен, но цветовете на листата стопляха душата.

The air was cool, but the colors of the leaves warmed the soul.

На площада, пред величествената фасада, се събираха хора за важна среща.

In the square, in front of the majestic façade, people gathered for an important meeting.

Сред тях беше и Борислав.

Among them was Борислав.

Борислав беше млад, но амбициозен реставратор на изкуство.

Борислав was a young but ambitious art restorer.

От малък обичаше историята и изкуството на България.

From a young age, he loved the history and art of България.

Сега имаше шанс да сбъдне мечтата си - да работи по реставрацията на една от забележителностите.

Now he had a chance to fulfill his dream - to work on the restoration of one of the landmarks.

Но не беше сам.

But he was not alone.

Елена, колега и негов стар познайник, също искаше този проект.

Елена, a colleague and an old acquaintance, also wanted this project.

Неговото лично желание се изправяше срещу нейния талант.

His personal desire faced her talent.

Интервюто се провеждаше в една от величествените странични зали на катедралата.

The interview was taking place in one of the majestic side rooms of the cathedral.

От прозореца се виждаше София, обляна в златисти и червени цветове на есента.

From the window, София was visible, bathed in the golden and red colors of autumn.

Преди да влезе, Борислав се спря за миг.

Before entering, Борислав paused for a moment.

Трябваше да вземе решение.

He had to make a decision.

Дали да говори за техническите си умения или да разкрие личната си привързаност към проекта?

Should he talk about his technical skills or reveal his personal attachment to the project?

Влезе тихо и се настани пред комисията.

He entered quietly and sat down in front of the committee.

Димитър, водещият член на комисията, изглеждаше внимателен и сериозен.

Димитър, the leading member of the committee, looked attentive and serious.

В стаята имаше картина, която привличаше погледа на всички.

There was a painting in the room that caught everyone's eye.

Докато излагаше доводите си, Борислав неволно погледна към нея.

While presenting his arguments, Борислав involuntarily glanced at it.

Нещо не беше наред.

Something was not right.

Картината имаше историческа грешка, която никой друг не забелязваше.

The painting had a historical error that no one else noticed.

Борислав събра смелост и посочи грешката.

Борислав gathered courage and pointed out the mistake.

"Тази сцена не е възможна в тази епоха," каза той предпазливо, но уверено.

"This scene is not possible in this era," he said cautiously but confidently.

Настъпи тишина.

Silence ensued.

Думите му се усетиха като рискован ход в критичен момент.

His words felt like a risky move at a critical moment.

Но в лицето на Димитър се появи усмивка.

But a smile appeared on Димитър's face.

Той кимна бавно, признавайки точността и широките познания на Борислав.

He nodded slowly, acknowledging Борислав's accuracy and broad knowledge.

След интервюто, Борислав чакаше с надежда.

After the interview, Борислав waited with hope.

След няколко дни, новините дойдоха – Борислав беше избран за проекта.

A few days later, the news came - Борислав was chosen for the project.

Това признание беше повече от просто успех в кариерата му; беше потвърждение, че понякога автентичността и честността говорят по-силно от уменията.

This recognition was more than just a career success; it was confirmation that sometimes authenticity and honesty speak louder than skills.

С проекти като този, Борислав знаеше, че не само запазваше историята на България, но и оставяше своя следа в нея.

With projects like this, Борислав knew he was not only preserving the history of България but also leaving his mark on it.