В сърцето на есенния Балчик, ботаническата градина на двореца беше като картина, изпълнена с топли цветове.

In the heart of autumnal Балчик, the botanical garden of the palace was like a painting filled with warm colors.

Листата оцветяваха земята в нюанси на червено, оранжево и жълто.

The leaves colored the ground in shades of red, orange, and yellow.

Тук, сред този природен чудесен кът, Веселин искаше да направи важен ход – да предложи на Мира да стане негова съпруга.

Here, in this wonderous natural nook, Веселин wanted to make an important move – to propose to Мира to become his wife.

Веселин беше педантичен човек.

Веселин was a meticulous person.

Всичко трябваше да е перфектно.

Everything had to be perfect.

Той дълго мислеше как да направи този момент незабравим.

He thought for a long time about how to make this moment unforgettable.

Планът му включваше тайно да организира предложение с помощта на приятеля на Мира – Стоян.

His plan included secretly organizing a proposal with the help of Мира's friend, Стоян.

Стоян щеше да разсее Мира, за да може Веселин да подготви всичко.

Стоян would distract Мира so that Веселин could prepare everything.

Тревожеше го времето.

He was worried about the weather.

Есента е красив сезон, но често можеше да бъде и капризна.

Autumn is a beautiful season, but it could often be capricious.

Веселин рискуваше – надяваше се дъждът да не завали.

Веселин was taking a risk – hoping the rain wouldn't come down.

Независимо от всичко, той реши да промени нищо в плана си.

Despite everything, he decided to change nothing in his plan.

Мястото – в края на градината, където морето танцуваше с вълните.

The location – at the end of the garden, where the sea danced with the waves.

На уговореното място, Веселин подготви малката изненада – перфектна пътека от листа, водеща към малка дървена пейка с изглед към морето.

At the appointed place, Веселин prepared a little surprise – a perfect path of leaves leading to a small wooden bench overlooking the sea.

Докато Мира се разхождаше с Стоян, Веселин с треперещи ръце слагаше всичко както трябва.

While Мира strolled with Стоян, Веселин, with trembling hands, arranged everything just right.

Мира и Стоян се появиха на хоризонта.

Мира and Стоян appeared on the horizon.

Стоян се усмихна подкрепящо на Веселин и оттръгна към изхода.

Стоян smiled supportively at Веселин and headed towards the exit.

Когато Мира се приближи, Веселин коленичи, държейки пръстен в ръката.

As Мира approached, Веселин knelt, holding a ring in his hand.

Сърцето му биеше силно.

His heart was pounding.

И точно в този миг, порив на вятъра се изви, вдигайки есенните листа във въздуха.

And at that very moment, a gust of wind swirled, lifting the autumn leaves into the air.

Това беше като магия.

It was like magic.

„Мира,“ започна весело, макар и с нервност в гласа, „ще ме направиш ли най-щастливия мъж, като станеш моя съпруга?

"Мира," he began cheerfully, though with nervousness in his voice, "will you make me the happiest man by becoming my wife?"

“Мира, изненадана, погледна към красивата сцена, изпълнена с грижа и любов.

Мира, surprised, looked at the beautiful scene filled with care and love.

Очите й се напълниха със сълзи от радост.

Her eyes filled with tears of joy.

„Да, да!

"Yes, yes!"

“Веселин и Мира се прегърнаха сред вартежът от листа, сякаш самата природа празнуваше с тях.

Веселин and Мира embraced amid the swirling leaves, as if nature itself was celebrating with them.

Веселин си отдъхна, чувствайки се по-лек отпреди.

Веселин sighed with relief, feeling lighter than before.

В този момент той разбра – красотата се крие в непредвидимото.

In that moment, he realized – beauty lies in the unpredictable.

И понякога, хаосът създава най-добрата приказка.

And sometimes, chaos creates the best fairy tale.