В старата част на Несебър, върху калдъръмени улици, пълни с история, една малка драма се разиграваше.

In the old part of Несебър, on cobbled streets full of history, a small drama was unfolding.

Николай, местен рибар, борбен и всеотдаен към семейството си, имаше проблем.

Николай, a local fisherman, dedicated and devoted to his family, had a problem.

Зоната около морето му носеше радост, но сега ставаше близка враг.

The area around the sea brought him joy, but now it was becoming a close enemy.

Той кашляше вече седмици наред, а солта от водата не помагаше.

He had been coughing for weeks, and the salt from the water wasn't helping.

Една вечер, когато бетонът на камък под нозете му се изпълваше с влажния аромат на есенната листопад, Николай се обърна към стария лечител на града - Стефан.

One evening, when the concrete stones beneath his feet were filled with the humid scent of autumn leaves, Николай turned to the town's old healer — Стефан.

Стефан беше известен със своите билкови лекарства и мъдрост, натрупана през годините.

Стефан was known for his herbal remedies and wisdom accumulated over the years.

Дали можеше да помогне на Николай?

Could he help Николай?

"Стефане, приятелю," започна Николай със завидна уверениция, прикриваща истинската му тревога, "кашлицата не спира.

"Стефане, my friend," Николай began with enviable confidence masking his true worry, "the coughing won't stop.

Трябва ми време и сили за риболов.

I need time and strength for fishing."

" Но очите на Стефан надзираваха дълбоко и търпеливо.

But Стефан's eyes observed deeply and patiently.

"Трябва да починеш, Николай," каза му Стефан, като галеше смачкана суха билка между пръстите си.

"You need to rest, Николай," Стефан told him, as he caressed a crushed dry herb between his fingers.

"Морето ще те чака, но здравето ти е по-важно.

"The sea will wait for you, but your health is more important."

" Честолюбивият рибар издиша от безпокойство, но в него се извиваше упорството.

The proud fisherman exhaled with anxiety, yet persistence twisted within him.

Яна, съпругата му, мълчаливо подкрепяше съпруга си.

Яна, his wife, silently supported her husband.

У дома тя го убеждаваше: "Слушай Стефан!

At home, she persuaded him, "Listen to Стефан!

Той знае какво говори.

He knows what he's talking about."

"Николай беше на кръстопът.

Николай was at a crossroads.

Реши, че може да продължи да се бори с вятъра и студените вълни.

He decided he could continue battling the wind and cold waves.

Така пое към лодката на следващото утро.

So he headed towards the boat the next morning.

Тази вечер обаче морето стана мрачно и бурно.

That evening, however, the sea became dark and stormy.

Кашлицата му се влоши със силата на бурята, а лодката се люлееше под безмилостния напор на природата.

His cough worsened with the storm's strength, and the boat rocked under nature's relentless force.

На ръба между упорство и опасност, неочакван страх го споходи.

On the brink between stubbornness and danger, an unexpected fear came over him.

Паметта му задуха словата на Стефан и Яна.

Memories of Стефан's and Яна's words blew through his mind.

В този момент той се завърна на брега - по-мъдър и по-съсредоточен върху важността на здравето си.

At that moment, he returned to the shore - wiser and more focused on the importance of his health.

От онзи ден, Николай реши да се грижи по-добре за себе си.

From that day on, Николай decided to take better care of himself.

Понякога слизаше на плажа само за да съзерцава вълните, осъзнавайки, че семейството му се нуждае от него - не на всяка цена, но жив и здрав.

Sometimes he would go down to the beach just to gaze at the waves, realizing that his family needed him - not at any cost, but alive and healthy.