На борда на самолета към София, оранжевите и черни декорации за Хелоуин създаваха усещане за празничност.

On board the plane to София, the orange and black decorations for Halloween created a festive feeling.

Мекият звук на двигателите и тихият шепот на пътниците запълваха атмосферата.

The soft sound of the engines and the quiet whispers of the passengers filled the atmosphere.

Миро слав седеше на своето място до прозореца, опитвайки се да контролира страха си от летене.

Мирослав sat in his window seat, trying to control his fear of flying.

Той беше чест пътник, но винаги се чувстваше неспокоен в самолета.

He was a frequent traveler, but he always felt uneasy on the plane.

Беше му трудно да събере мислите си за важната бизнес среща, за която пътуваше.

It was difficult for him to gather his thoughts for the important business meeting he was traveling for.

В същото време, Лилия, млада стюардеса с мечта да стане медицинска сестра, вървеше по пътеката, проверявайки дали всичко е наред.

Meanwhile, Лилия, a young flight attendant with a dream of becoming a nurse, was walking down the aisle, checking if everything was fine.

Сред пътниците беше и Цветан — по-възрастен мъж, който искаше само да стигне безопасно до София.

Among the passengers was Цветан—an older man who just wanted to reach София safely.

Той изведнъж се чувства зле и Лилия забеляза как той се опира на своето място.

He suddenly felt unwell, and Лилия noticed how he leaned against his seat.

"Извинете, добре ли сте?

"Excuse me, are you alright?"

" попита го тя загрижено.

she asked him with concern.

Цветан клатеше глава, изглеждайки блед и объркан.

Цветан shook his head, looking pale and confused.

Проблемът сега беше ясен — той имаше нужда от медицинска помощ и то веднага.

The problem was now clear—he needed medical assistance immediately.

Лилия извика за помощ и Миро слав, чувайки шума, се обърна.

Лилия called for help, and Мирослав, hearing the commotion, turned around.

Въпреки страха си от летене, виждайки нуждата от помощ в очите на Лилия, той събра смелост и отиде до тях.

Despite his fear of flying, seeing the need for help in Лилия's eyes, he gathered courage and went over to them.

„Мога да помогна“, каза той твърдо.

"I can help," he said firmly.

Лилия му подаде малката аптечка от самолета.

Лилия handed him the small first aid kit from the plane.

"Трябва да го успокоим, докато не кацнем," каза тя с увереност.

"We need to calm him down until we land," she said confidently.

Заедно, двамата успяха да стабилизират Цветан, оставайки спокойни и търпеливи.

Together, the two of them managed to stabilize Цветан, remaining calm and patient.

Когато самолетът най-накрая кацна, линейката вече чакаше.

When the plane finally landed, an ambulance was already waiting.

Цветан беше преместен на носилка и откаран в болница.

Цветан was transferred onto a stretcher and taken to the hospital.

Преди да излезе, той кимна благодарствено към Лилия и Миро слав.

Before leaving, he nodded gratefully towards Лилия and Мирослав.

Миро слав се обърна към Лилия и каза: „Благодаря ти.

Мирослав turned to Лилия and said, "Thank you.

Никога не съм мислил, че ще мога да направя нещо подобно.

I never thought I could do something like that."

“Лилия му се усмихна.

Лилия smiled at him.

"Ти помогна наистина много.

"You really helped a lot.

Може би и аз трябва да благодаря на теб.

Maybe I should thank you too."

"Миро слав се чувстваше различно.

Мирослав felt different.

Вече не беше просто човек, който се страхуваше от полета.

He was no longer just a person who feared flying.

Беше някой, който можеше да помогне, когато беше необходимо.

He was someone who could help when it was needed.

Лилия пък първи път усети увереност в своите умения като медицинска сестра.

Лилия, on the other hand, felt confident in her skills as a nurse for the first time.

Тази неочаквана случка, сред усмихнатите тикви и призраци на Хелоуин, беше нещо, което и двамата трудно щяха да забравят.

This unexpected incident, amidst the smiling pumpkins and ghosts of Halloween, was something both of them would find hard to forget.