В Софийското международно летище, в един прохладен есенен ден, въздухът бе наситен с очакване и звуци на пристигащи и заминаващи пътници.

At the Sofia International Airport, on a cool autumn day, the air was filled with anticipation and the sounds of arriving and departing passengers.

Листата навън танцуваха под натиска на лекия вятър, а вътре, ярки оранжеви и черни декорации придаваха весело, но малко зловещо усещане.

The leaves outside danced under the pressure of the light wind, while inside, bright orange and black decorations lent a cheerful, yet slightly eerie feeling.

Хелоуин беше създал празнична атмосфера, която контрастираше с тревогите в сърцето на Иванка.

Halloween had created a festive atmosphere that contrasted with the worries in Ivanka's heart.

Тя стоеше до гишето с палтото си и чантата в ръка, загледана в изхода за пристигащите.

She stood by the counter with her coat and bag in hand, gazing towards the arrivals exit.

Нетърпението и нервността се бореха в нея, докато чакаше Петър.

Impatience and nervousness battled within her as she waited for Petar.

Бяха се запознали в началото на годината и скоро след това той се премести в чужбина за работа.

They had met at the beginning of the year, and soon after, he moved abroad for work.

Беше изминало доста време, откакто не се бяха видели, а сегашната среща беше важна, решаваща почти.

It had been quite some time since they last saw each other, and this meeting was important—almost decisive.

„Какво ще бъде?

"What will it be?"

“, питаше се тя отново и отново, гледайки как часовникът тиктака все по-бавно.

she asked herself over and over, watching the clock tick ever more slowly.

Красива тиква, с усмихнати изрязаните очи, стоеше на настолната лампа до нея, напомняйки ѝ за ушените приказки за празника и скритите вътрешни демони, подобно на съмненията ѝ.

A beautiful pumpkin, with smiling cut-out eyes, sat on the table lamp next to her, reminding her of the whispered tales of the holiday and the hidden inner demons, much like her doubts.

Най-после, след като тълпата започна да се разсейва, Иванка го видя.

At last, as the crowd began to disperse, Ivanka saw him.

Петър излезе от терминала с куфар в ръка и уморена усмивка, която светна, когато очите им се срещнаха.

Petar emerged from the terminal with a suitcase in hand and a tired smile that lit up when their eyes met.

Тя го поздрави с предпазлив, но радостен жест, като скри нервността си под усмивката.

She greeted him with a cautious yet joyful gesture, hiding her nervousness under her smile.

Когато се доближиха, тя почувства топлината от неговото присъствие, но в същото време тежестта на неизказаните думи.

As they approached each other, she felt the warmth of his presence, but at the same time, the weight of unspoken words.

Прегърнаха се крепко, като се задържаха така, сякаш всеки миг бе последен.

They hugged tightly, holding on as if each moment was the last.

„Как си?

"How are you?"

“, попита той, заинтересувано, гледайки я в очите.

he asked, interested, looking into her eyes.

Тя се поколеба, поклати глава и с дълбок дъх, събра куражa си.

She hesitated, shook her head, and with a deep breath, gathered her courage.

„Трябва да поговорим“, отговори тя меко, но уверено.

"We need to talk," she replied softly but confidently.

Знаеше, че е време да бъде откровена.

She knew it was time to be honest.

Страховете ѝ за бъдещето искаха отговори.

Her fears for the future demanded answers.

Разказа му за мислите си, за надеждите си, за мечтите, които се въртяха във всеки ъгъл на съзнанието ѝ през последните седмици.

She told him about her thoughts, her hopes, the dreams spinning in every corner of her mind over the past few weeks.

Петър я слушаше внимателно, държейки ръката ѝ.

Petar listened attentively, holding her hand.

След като всички думи излязоха наяве, той я погледна с нежни очи, изпълнени с любов и решителност.

After all the words came out, he looked at her with gentle eyes filled with love and determination.

„Иванке, искам да бъда с теб.

"Ivanka, I want to be with you.

Ще се справим заедно“, прошепна той, а думите му я обгърнаха като топло одеяло.

We will handle this together," he whispered, and his words enveloped her like a warm blanket.

Тежестта на несигурността се разтвори.

The weight of uncertainty dissolved.

Иванка почувства как нова увереност запълва сърцето ѝ.

Ivanka felt a new confidence fill her heart.

Бъдещето вече не изглеждаше така плашещо – да, имаше трудности, но любовта е способна да преодолее разстояния.

The future no longer seemed so frightening—yes, there were challenges, but love can overcome distances.

Държейки се за ръце, те излязоха от летището, заредени с нова надежда и вяра в своето "ние".

Holding hands, they left the airport, charged with new hope and belief in their "us."