Есен беше дошла в София и улиците на квартала до бул.

Autumn had arrived in София and the streets in the neighborhood near @bg{бул.

Витоша бяха покрити с цветни листа.

Витоша} were covered with colorful leaves.

Вярно, че времето беше студено и вятърът правеше деня още по-хладен, но Витоша беше като кът от сънища с есенните си цветове.

True, the weather was cold and the wind made the day even chillier, but Витоша was like a dreamscape with its autumn colors.

Градинките в комплекса бяха пълни с деца, които играеха около красивите дървета и се наслаждаваха на последната топлина на сезона.

The gardens in the complex were full of children who played around the beautiful trees and enjoyed the last warmth of the season.

Васил точно излизаше от своята голяма офис сграда, изморен от дългия работен ден.

Васил was just leaving his large office building, exhausted from a long workday.

Балансът между работа и семейство винаги му се е струвал труден.

Balancing work and family always seemed challenging to him.

Още повече, че дъщеря му Мария беше убедена, че той винаги е зает.

Especially since his daughter, Мария, was convinced he was always busy.

Тя енергично го молеше този път да дойде на училищния Хелоуин и да види нейния скеч.

She eagerly begged him to come to the school's Halloween event this time and see her skit.

Учителката от училището на Мария му беше звъннала за родителска среща.

The teacher from Мария's school had called him for a parent meeting.

Тази покана го накара да се замисли.

This invitation made him think.

Реши, че не може да разочарова Мария повторно.

He decided he couldn't disappoint Мария again.

В самата си сърцевина той знаеше, че този път трябва да направи нещо, за да покаже на дъщеря си колко е важна за него.

Deep down, he knew that this time he had to do something to show his daughter how important she was to him.

Важно беше не само за Мария, но и за самия него.

It was important not only for Мария but also for himself.

Така, след като спешно провери календара си и намери отворен прозорец от няколко часа, Васил изпрати съобщение на своя шеф.

So, after checking his calendar urgently and finding an open window of a few hours, Васил sent a message to his boss.

"Налага ми се да си тръгна по-рано.

"I need to leave early.

Ще се върна за утрешната среща," написа той с нерви, стиснати от щипка на притеснение.

I will return for tomorrow's meeting," he wrote with nerves clenched by a pinch of worry.

В асансьора, откато обмисляше дали направи правилния ход, погледът му се взря във въртящия се лист.

In the elevator, while pondering whether he made the right move, his gaze fell on a spinning leaf.

"Е, това е съдба," каза си той.

"Well, that's fate," he told himself.

"Този ден е предназначен за Мария.

"This day is meant for Мария."

"В училището, Васил се запъти към голямата зала, където се провеждаше партито.

At the school, Васил headed towards the large hall where the party was taking place.

Мария беше с костюм на малка вещица и стоеше на сцената с много други деца около нея.

Мария was in a little witch costume, standing on stage with many other children around her.

Сцената включваше песни и танци, а Васил успя да завари точно момента, когато тя започна своята роля.

The stage featured songs and dances, and Васил managed to catch the moment just as she began her role.

Когато скечът завърши, децата се поклониха на публиката.

When the skit ended, the children bowed to the audience.

Мария го забеляза в масата от родители и лицето ѝ се разсвети в усмивка, която означаваше всичко за него.

Мария noticed him in the crowd of parents, and her face lit up with a smile that meant everything to him.

Тя затича към него, ярката зелена четка на шапката ѝ се размахваше във въздуха.

She ran towards him, the bright green tassel of her hat swaying in the air.

"Тате!

"Daddy!"

" извика тя с радост, прегръщайки го силно.

she cried joyfully, hugging him tightly.

Този момент на щастие беше отговорът, който Васил търсеше.

This moment of happiness was the answer that Васил was seeking.

Той осъзна, че нищо в света не може да се сравни с това да си до дъщеря си, когато тя те нуждае най-много.

He realized that nothing in the world could compare to being there for his daughter when she needed him the most.

Той реши, че ще се стреми да присъства на всички важни събития за нея.

He decided that he would strive to be present at all her important events.

С тази мисъл, мъглата от съмнения се разсея и остави ясна обител от решителност и любов.

With this thought, the fog of doubts dissipated, leaving a clear abode of determination and love.

Есента може би носи зима, но Васил разбра, че всеки миг може да бъде изпълнен със слънчева топлина, така дълго колкото си отдаден на тези, които обичаш.

Autumn may bring winter, but Васил understood that every moment could be filled with sunny warmth as long as you are devoted to those you love.