Николай стоеше пред входа на полевата болница.

Nikolay stood in front of the entrance of the field hospital.

Структурата бе направена набързо, с редици легла и импровизирана медицинска станция.

The structure had been hastily assembled, with rows of beds and an improvised medical station.

Всичко беше пълно с медицински студенти и персонал, помагащи на пациентите.

Everything was filled with medical students and staff assisting the patients.

Беше късна есен, времето хладно и дъждовно.

It was late autumn, the weather cool and rainy.

Николай беше амбициозен студент по медицина, който доброволстваше тук, за да придобие практически опит.

Nikolay was an ambitious medical student who was volunteering there to gain practical experience.

Но дълбоко в себе си той се съмняваше в своите умения.

But deep down, he doubted his abilities.

Райна, негов състудент, го забеляза.

Rayna, his fellow student, noticed him.

"Не се тревожи, Николай", усмихна се тя окуражително.

"Don't worry, Nikolay," she smiled encouragingly.

"Всички сме нови и се учим.

"We're all new and learning."

"Георги, опитен лекар, подготвяше студенти за различни спешни ситуации.

Georgi, an experienced doctor, was preparing the students for various emergency situations.

"Винаги помнете основите", каза той сериозно.

"Always remember the basics," he said seriously.

"Те ще ви помогнат в трудни моменти.

"They will help you in difficult moments."

"Внезапно в болницата влезе пациент с тежки наранявания.

Suddenly, a patient with severe injuries entered the hospital.

Георги беше зает с друг критичен случай.

Georgi was busy with another critical case.

Николай трябваше да вземе решение.

Nikolay had to make a decision.

Сърцето му биеше силно.

His heart was pounding.

"Мога ли да го направя?

"Can I do this?"

" мислеше си той.

he thought.

Но знаеше, че трябва да опита.

But he knew he had to try.

Внимателно спомни всичко, което беше учил.

He carefully recalled everything he had learned.

С помощта на Райна и останалите, Николай успя да стабилизира пациента.

With the help of Rayna and the others, Nikolay managed to stabilize the patient.

След дълги минути усилия и контролирана паника, състоянието на пациента започна да се подобрява.

After long minutes of effort and controlled panic, the patient's condition began to improve.

Николай осъзна, че знанията му не са напразни.

Nikolay realized that his knowledge was not in vain.

Пациентът беше извън опасност.

The patient was out of danger.

С лека усмивка изпод умората, Николай се обърна към Райна.

With a faint smile beneath the exhaustion, Nikolay turned to Rayna.

"Мисля, че можем да се справим, нали?

"I think we can handle it, right?"

"Райна кимна.

Rayna nodded.

"Винаги си бил добър.

"You've always been good.

Просто трябваше да го видиш сам.

You just needed to see it for yourself."

"С увереност в сърцето си, Николай се върна към работата.

With confidence in his heart, Nikolay returned to work.

Той вече беше по-уверен в мечтата си да стане лекар.

He was now more confident in his dream of becoming a doctor.

От този ден нататък, съмненията останаха назад, а смелостта и решителността водеха напред.

From that day forward, doubts were left behind, and courage and determination led the way.

Николай беше готов за предизвикателствата напред.

Nikolay was ready for the challenges ahead.