Снегът падаше меко и бяло по улиците на София.

The snow was falling softly and white on the streets of София.

Коледните светлини светеха нежно, но за Петър светът изглеждаше сив и студен.

The Christmas lights shone gently, but for Петър, the world seemed gray and cold.

Той седеше в болничната чакалня, прегърнал Борислав за утеха.

He sat in the hospital waiting room, hugging Борислав for comfort.

До тях стоеше малка коледна елхичка, опитвайки се да донесе някаква радост в напрегнатата атмосфера.

Next to them stood a small Christmas tree, trying to bring some joy to the tense atmosphere.

Райна, дъщерята на Петър, беше в операционната зала.

Райна, Петър's daughter, was in the operating room.

Тя беше смела тийнейджърка, която с усмивка се сбогува с баща си, преди да я вкарат.

She was a brave teenager who smiled and said goodbye to her father before they took her in.

Петър обаче не можеше да скрие тревогата си.

However, Петър couldn't hide his anxiety.

Сърцето му беше пълно с надежда и страх.

His heart was filled with hope and fear.

Той изгаряше от желание да знае, че всичко ще бъде наред.

He was burning with a desire to know that everything would be all right.

Борислав беше на десет години.

Борислав was ten years old.

Той седеше тихо до баща си, но очите му издаваха безпокойство.

He sat quietly next to his father, but his eyes revealed his worry.

"Тате, ще се оправи ли Райна?

"Dad, will Райна be okay?"

" попита той тихо.

he asked quietly.

Петър се усмихна леко, опитвайки се да бъде силен.

Петър smiled slightly, trying to be strong.

"Нека да си спомним за нашите минали Коледи, момиче," предложи той.

"Let's remember our past Christmases, boy," he suggested.

"Спомняш ли си, когато украсихме елхата с Райна?

"Do you remember when we decorated the tree with Райна?"

"Борислав кимна.

Борислав nodded.

"Тя винаги слагаше звездата на върха.

"She always put the star on top."

""Да," каза Петър, "и обичаше да пее коледни песни при светлината на свещите.

"Yes," Петър said, "and she loved singing Christmas songs by candlelight."

"Разказвайки истории за миналото, Петър почувства как напрежението малко отслабва.

Telling stories of the past, Петър felt the tension ease a little.

Всеки спомен беше като топла прегръдка в този студен зимен ден.

Each memory was like a warm embrace on this cold winter day.

Часовете минаваха бавно, но накрая вратата на операционната се отвори.

The hours passed slowly, but finally, the operating room doors opened.

Хирургът излезе, насочвайки се право към тях.

The surgeon came out, heading straight toward them.

Петър замръзна на място, задържайки дъха си.

Петър froze in place, holding his breath.

"Операцията премина успешно," каза докторът с усмивка.

"The operation went successfully," said the doctor with a smile.

"Райна ще бъде в ред.

"Райна is going to be fine."

"Облекчението нахлу в Петър, като водопад от щастие.

Relief flooded Петър, like a waterfall of happiness.

Той прегърна Борислав силно, а сълзи от радост изпълниха очите му.

He hugged Борислав tightly, and tears of joy filled his eyes.

"Тя ще бъде добре," прошепна той на сина си, и двамата се усмихваха един на друг през сълзи.

"She'll be okay," he whispered to his son, and they both smiled at each other through tears.

Тази Коледа, болницата можеше да бъде студена и ярка, но сърцето на Петър беше топло.

This Christmas, the hospital might have been cold and bright, but Петър's heart was warm.

Той се почувства благодарен за своите деца и осъзна колко е важно да бъдат заедно.

He felt grateful for his children and realized how important it was to be together.

Семейството му беше неговата най-голяма радост и тази Коледа, макар и в болница, беше всичко, от което се нуждаеше.

His family was his greatest joy, and this Christmas, even in the hospital, was all he needed.