Денят започна с леко снежно покритие по улиците на Варна.

The day began with a light snow cover on the streets of Варна.

Градът, обикновено оживен, сега имаше зимна магия.

The city, usually bustling, now had a winter magic.

Хората се движеха между магазините, в подготовка за големия празник – Никулден.

People were moving between the shops, preparing for the big holiday – Никулден.

В болницата обаче, времето беше забавено.

However, in the hospital, time was delayed.

Симеон седеше в чакащата зала, пръстите му стиснати в юмрук.

Симеон sat in the waiting room, his fingers clenched into a fist.

Усещаше тежките погледи на жена си Весела и най-добрия си приятел, Николай.

He felt the heavy glances of his wife Весела and his best friend, Николай.

И двамата го гледаха с надежда и подкрепа.

Both of them were looking at him with hope and support.

Симеон знаеше, че трябва да бъде силен.

Симеон knew he had to be strong.

Не само за себе си, но и за тях.

Not just for himself, but for them too.

Симеон беше рибар, който знаеше добре какво е да се бориш с бурното море.

Симеон was a fisherman who knew well what it was like to fight the stormy sea.

Но това очакване за резултатите от тестовете беше по-трудно от всяка буря.

But this waiting for the test results was harder than any storm.

Той се усмихна насила и каза: "Хайде, да мислим за празника! Стига сме се мръщили."

He forced a smile and said, "Come on, let's think about the holiday! Enough frowning."

Докато чакаха, Николай разказваше весели истории от морето, а Весела говореше за съвършената рецепта за шаранов пай.

While they waited, Николай was telling funny stories from the sea, and Весела was talking about the perfect recipe for carp pie.

Симеон, въпреки тревогата, се опитваше да се включи в разговора.

Despite his anxiety, Симеон tried to join in the conversation.

Звукът на смеха отекваше в стерилния коридор на болницата и за момент всичко изглеждаше нормално.

The sound of laughter echoed in the sterile corridor of the hospital, and for a moment, everything seemed normal.

Тогава, след време, което изглеждаше безкрайно, вратата на кабинета се отвори.

Then, after what felt like an eternity, the office door opened.

Лекарят влезе бавно, с папка в ръка.

The doctor entered slowly, with a folder in hand.

Всяка стъпка му беше тежка, а Симеон усети как сърцето му се ускори.

Every step he took was heavy, and Симеон felt his heart race.

Моментът на истината бе тук.

The moment of truth was here.

„Г-н Симеон“, започна лекарят със сериозен тон, „резултатите са отрицателни.

"Mr. Симеон," the doctor began in a serious tone, "the results are negative.

Всичко е наред.

Everything is fine."

Тишината се разби с вълна от облекчение.

The silence was shattered with a wave of relief.

Весела и Николай въздъхнаха дълбоко, а Симеон едва прикри радостта си.

Весела and Николай sighed deeply, and Симеон barely concealed his joy.

Той се обърна към приятелите си и прошепна: „Благодаря ви, че сте до мен.

He turned to his friends and whispered, "Thank you for being by my side."

Този Никулден щеше да бъде особен.

This Никулден was going to be special.

Сега, със здравето си на място, Симеон усещаше как радостта се разлива в него.

Now, with his health in place, Симеон felt joy spreading within him.

Празникът можеше да настъпи истински; с благодарност, усмивки и обещание да бъде повече с хората, които обича.

The holiday could truly begin; with gratitude, smiles, and a promise to be more with the people he loves.

Когато снегът започна отново да вали, Симеон се почувства обновен.

As the snow began to fall again, Симеон felt renewed.

Благодарността изпълваше сърцето му, разпалвайки топлината на зимното му настроение.

Gratitude filled his heart, kindling the warmth of his winter mood.

А Варна, със своите изящни снежни улици, беше най-прекрасното място за празнуване на живота.

And Варна, with its exquisite snowy streets, was the most wonderful place to celebrate life.