Николай вървеше по булевард Витоша, заобиколен от светлините на празничния пазар.

Николай was walking along булевард Витоша, surrounded by the lights of the holiday market.

Зимата здраво беше обгърнала София, но това не попречи на тълпите да изпълнят улиците.

Winter had firmly embraced София, but that didn't stop the crowds from filling the streets.

На всяка крачка се усещаше ароматът на печени кестени и греяно вино.

At every step, there was the aroma of roasted chestnuts and mulled wine.

Търсейки подаръци за Новата година, Николай си напомняше, че иска да намери нещо специално – нещо, което да донесе радост и да скъса с рутината в живота му.

Searching for New Year's gifts, Николай reminded himself that he wanted to find something special—something that would bring joy and break the routine in his life.

На един от сергиите Николай спря.

At one of the stalls, Николай stopped.

Очите му бяха привлечени от красиво изработени ръчно орнаменти.

His eyes were drawn to beautifully handcrafted ornaments.

Имаше една жена, която също ги разглеждаше.

There was a woman who was also looking at them.

Тя имаше топла усмивка и оживени очи.

She had a warm smile and lively eyes.

Това беше Елена, художничка, търсеща вдъхновение сред многото цветове и звук на пазара.

This was Елена, an artist seeking inspiration among the many colors and sounds of the market.

Николай видя орнамент с ярки цветове, който му хареса.

Николай saw an ornament with bright colors that he liked.

Усети, че това може да е подходящият подарък, но не знаеше как да заговори Елена.

He felt that this could be the right gift, but he didn't know how to start a conversation with Елена.

Тя точно в този момент каза: “Красиви са, нали?” Това беше неговият шанс.

Just at that moment, she said, "They're beautiful, aren't they?" This was his chance.

„Много са хубави“, съгласи се Николай. „Търся нещо специално за Новата година.“

"They're very nice," agreed Николай. "I'm looking for something special for New Year's."

Елена се усмихна. „Аз също. Работя върху нов проект и тези празнични светлини ми дават толкова много идеи. А ти имаш ли любими празнични спомени?“

Елена smiled. "So am I. I'm working on a new project, and these holiday lights give me so many ideas. Do you have any favorite holiday memories?"

Разговорът започна плавно, говорейки за снега, светлинките и детските спомени.

The conversation began smoothly, talking about the snow, the lights, and childhood memories.

Оказа се, че двамата споделят любовта към традицията да украсяват елхата и почерпка с баница със скрити късмети за Новата година.

It turned out they both shared a love for the tradition of decorating the Christmas tree and having баница with hidden fortunes for New Year's.

Смехът им изпълни въздуха, а време минаваше сякаш неусетно.

Their laughter filled the air, and time seemed to pass unnoticed.

Николай се чувстваше по-свободен с всяка изминала минута.

Николай felt freer with each passing minute.

Попита я: „Би ли искала да запазим връзка и след празниците? Може би можем да се срещнем за кафе и да си разкажем повече.“

He asked her, "Would you like to keep in touch after the holidays? Maybe we can meet for coffee and tell each other more."

Елена му подаде телефона си, за да разменят контакти. „Бих се радвала“, каза тя. „Винаги е приятно да срещнеш някого, който споделя твоите интереси.“

Елена handed him her phone to exchange contacts. "I would love that," she said. "It's always nice to meet someone who shares your interests."

Светлините на пазара продължаваха да сияят, отразявайки се в топлия техен разговор и обещанието за ново приятелство.

The market lights continued to shine, reflecting in their warm conversation and the promise of a new friendship.

Николай чувстваше, че е направил първата стъпка към промяна – разбрал, че нови връзки могат да се появят, когато най-малко очакваш.

Николай felt that he had taken the first step towards change—realizing that new connections can appear when you least expect them.

Когато се разделяха, отново погледнаха към красивия орнамент, който ги беше събрал.

When they parted, they looked again at the beautiful ornament that had brought them together.

Светлината му някак символизираше новото начало както за Николай, така и за Елена.

Its light somehow symbolized a new beginning for both Николай and Елена.