Снегът тихо се сипеше над сградата на Централна гара в София.

The snow was gently falling over the building of Централна гара in София.

Платформите бяха оживени от пътници, облечени в дебели палта, с пара, излизаща от устите им при всяко дишане.

The platforms were bustling with passengers dressed in thick coats, with steam coming out of their mouths with each breath.

Борислав и Николина стояха под един от големите часовници, загледани в таблото с разписания.

Борислав and Николина stood under one of the large clocks, staring at the timetable board.

"О, Николина! Виждаш ли защо изпуснахме влака?" – каза Борислав с широка усмивка.

"Oh, Николина! Do you see why we missed the train?" said Борислав with a wide smile.

Николина сви очи и сбърчи челото си.

Николина squinted her eyes and furrowed her brow.

"Не ме занасяй, Борислав. Не отново."

"Don't tease me, Борислав. Not again."

Борислав продължи с възможно най-сериозното изражение: "Причината е тролове. Невидими тролове.

Борислав continued with the most serious expression possible: "The reason is trolls. Invisible trolls.

Те обитават релсите и се хранят със заблудени багажи."

They inhabit the tracks and feed on lost luggage."

Николина се засмя леко, но се опита да запази сериозността.

Николина chuckled slightly but tried to keep her seriousness.

"Наистина ли смяташ, че невидими тролове са ни откраднали багажа и разписанието?"

"Do you really think invisible trolls stole our luggage and the timetable?"

Борислав кимна ентусиазирано.

Борислав nodded enthusiastically.

"Знам, че звучи невероятно, но... кой може да откаже малко магия в Нова година?"

"I know it sounds unbelievable, but... who can refuse a little magic on New Year’s?"

Николина раздвижи очите си, изследвайки мислите си за повече рационални решения.

Николина rolled her eyes, exploring her thoughts for more rational solutions.

"Може би просто сме сбъркали часа?”

"Maybe we just got the time wrong?"

Докато Борислав продължаваше с разказа си за тролската банкетна вечеря, Николина се взираше в джобовете му.

While Борислав continued with his story about the troll's banquet dinner, Николина was peering into his pockets.

И ето, в едно от тях тя намери правилното разписание.

And there, in one of them, she found the correct timetable.

Вдигна го триумфално и се усмихна.

She lifted it triumphantly and smiled.

"Борислав! Това е най-добрата ти история досега, но мисля, че нашият проблем е... по-обикновен.

"Борислав! This is your best story yet, but I think our problem is... more ordinary.

Просто сме изчели грешно разписанието."

We simply read the wrong timetable."

Борислав погледна разписанието в ръката ѝ и се засмя.

Борислав looked at the timetable in her hand and laughed.

"Е, изглежда, че троловете ще трябва да чакат.

"Well, it seems the trolls will have to wait.

Но ще забавлявам всички на влака с новата си история."

But I'll entertain everyone on the train with my new story."

Николина поклати глава, но усмивката ѝ показваше, че все пак бе очарована.

Николина shook her head, but her smile showed she was still charmed.

"Ще ми липсват твоите приключения, когато най-накрая стигнем на правилния влак."

"I will miss your adventures when we finally get on the right train."

Двамата се засмяха, докато тръгнаха към платформата, за да хванат следващия влак.

The two laughed as they headed to the platform to catch the next train.

Троловете може би не съществуваха, но смехът и приятелството бяха истински и ги топлеха в студения зимен ден.

The trolls might not have existed, but the laughter and friendship were real and kept them warm on the cold winter day.