София, зимата затрупва града със снежно одеяло, а въздухът в Софийското международно летище е напрегнат от множеството изнервени пътници.

Sofia, the winter covers the city with a snowy blanket, and the air at Sofia International Airport is tense with a multitude of nervous passengers.

Закъснели полети, постоянни обявления, и мигове на тишина, когато човек просто чака.

Delayed flights, constant announcements, and moments of silence when one simply waits.

Сякаш времето е спряло.

As if time has stopped.

Борислав стои близо до големия прозорец, гледа как снежинките се спускат бавно и покриват всичко в бяло.

Borislav stands close to the large window, watching the snowflakes slowly descend and cover everything in white.

Той често пътува за работа, но днес е малко по-различно.

He often travels for work, but today is a bit different.

Умората от безкрайните командировки се е натрупала.

The fatigue from endless business trips has accumulated.

Той гледа хората около него и усеща как самотата засилва хватката си.

He looks at the people around him and feels how loneliness tightens its grip.

Междувременно, Диана, която седи на няколко стъпки от него, се опитва да намери подходящ ъгъл за най-новата си снимка.

Meanwhile, Diana, who is sitting a few steps away from him, tries to find the right angle for her latest photo.

Тя е фотограф, току-що се завърнала от изложба в чужбина.

She is a photographer, just returned from an exhibition abroad.

Почти постоянно е в движение, но в този момент също усеща, че нещо липсва.

She is almost constantly on the move, but at this moment she also feels that something is missing.

Нещо истинско, някой, който да разбира динамичния й живот.

Something real, someone who understands her dynamic life.

Изведнъж, обявяват, че полетът ще закъснее с още два часа.

Suddenly, it's announced that the flight will be delayed by another two hours.

Борислав, усещайки как напрежението го обзема, се оглежда за някой, с когото може да поговори.

Borislav, feeling the tension overwhelm him, looks around for someone to talk to.

Очите му срещат тези на Диана.

His eyes meet those of Diana.

Той познава това изражение на умора и желание за почивка.

He recognizes that expression of fatigue and desire for rest.

Събира смелост и казва:

Gathering courage, he says:

– Тези закъснения… Чудя се дали някога ще свършат.

– These delays... I wonder if they will ever end.

Диана се усмихва леко, веднага разпознавайки отчаянието в гласа му.

Diana smiles slightly, immediately recognizing the despair in his voice.

– Да, всички сме пленници на ситуацията, нали? – отвръща тя.

– Yes, we're all prisoners of the situation, aren't we? – she replies.

– Аз съм Диана, току-що се връщам от изложба.

– I'm Diana, just coming back from an exhibition.

Така разговорът започва.

Thus the conversation begins.

Те говорят за работата си, за любимите места, където са пътували, и за живота, изпълнен с динамика, но въпреки това самотен.

They talk about their work, their favorite places they've traveled to, and about a life full of dynamics, yet lonely.

Откриват, че имат общи интереси и ценности, вкусове и надежди.

They find that they have common interests and values, tastes and hopes.

Времето лети неусетно.

Time flies by unnoticed.

Обявяват, че полетът най-сетне ще излита.

It's announced that the flight will finally depart.

Борислав и Диана се споглеждат.

Borislav and Diana exchange looks.

Трябва да решат дали това е моментът, в който се разделят завинаги или има начин да запазят тази новооткрита връзка.

They must decide if this is the moment when they part forever or there is a way to keep this newfound connection.

– Ти живееш в София? – пита Борислав, малко нервен.

– Do you live in Sofia? – Borislav asks, a little nervous.

– Да, разбира се. Нека се видим отново, когато се върнеш – предлага Диана.

– Yes, of course. Let's meet again when you return – suggests Diana.

Те обменят телефонни номера, обещавайки си да се свържат след полетите.

They exchange phone numbers, promising to get in touch after their flights.

Когато излитат, както Борислав, така и Диана се чувстват различно.

As they take off, both Borislav and Diana feel different.

Борислав усеща надежда, че може би най-накрая ще намери истинско разбиране.

Borislav feels hope that perhaps he will finally find true understanding.

Диана си мисли колко е хубаво да знае, че кариерата й не трябва да бъде пречка за личното щастие.

Diana thinks how nice it is to know that her career doesn't have to be a barrier to personal happiness.

Така в един снежен ден на летището, два живота намират пресечната си точка и започват нещо ново и многообещаващо.

Thus, on a snowy day at the airport, two lives find their intersecting point and start something new and promising.

София със своята зимна красота става свидетел на новото им начало.

Sofia with its winter beauty witnesses their new beginning.