Снегът падаше леко върху пистите на Международното летище София.

The snow was falling gently over the runways of Международното летище София.

Вътре, в топлото и оживено терминал, много пътници, обути в дебели зимни дрехи, се движеха хаотично, търсейки кафене или магазинче, в което да убиет времето.

Inside, the warm and bustling terminal, many passengers, dressed in thick winter clothes, moved chaotically, searching for a café or shop to pass the time.

Никол седеше на един стол близо до гейта, обгърната в топло палто.

Никол sat on a chair near the gate, wrapped in a warm coat.

Беше прекарала година като студентка в чужбина и сега се връщаше в България.

She had spent a year as a student abroad and was now returning to България.

В ума ѝ се въртяха мисли за това какво я очаква и дали ще намери своя дом в мястото, което някога наричала дом.

Thoughts swirled in her mind about what awaited her and whether she would find her home in the place she once called home.

До нея внезапно се настани Веселин, който притесняваше броя часа за полета си.

Suddenly, Веселин sat down next to her, worried about the hours remaining before his flight.

Веселин скоро започна разговор с Никол.

Веселин soon started a conversation with Никол.

Разказа ѝ как отдавна не е стъпвал в България и сега се връща, за да види родния си град.

He told her how he hadn't set foot in България for a long time and was now returning to see his hometown.

Но в него имаше и тревога – дали всичко ще бъде същото, дали ще се чувства у дома или не.

But there was also anxiety in him—whether everything would be the same, whether he would feel at home or not.

Разговорът между тях стана искрен и дълбок.

Their conversation became sincere and deep.

Никол сподели, че се притеснява за бъдещето си, докато Веселин говореше за носталгията и промяната.

Никол shared that she was worried about her future, while Веселин spoke about nostalgia and change.

Докато слушаше Веселин, Никол забеляза, че мъжът има в очите си същото колебание, което чувстваше и тя.

As she listened to Веселин, Никол noticed the same hesitation in his eyes that she felt in herself.

Внезапно по високоговорителите обявиха, че полетът им ще бъде допълнително забавен.

Suddenly, the loudspeakers announced that their flight would be further delayed.

Това беше разочароваща новина, но и възможност за тях.

This was disappointing news, but also an opportunity for them.

Вместо да седят в очакване, Никол предложи да разгледат кафенетата и магазините в летището.

Instead of sitting and waiting, Никол suggested they explore the cafés and shops at the airport.

Веселин се съгласи.

Веселин agreed.

Двамата тръгнаха из терминала, опитвайки горещ шоколад и разглеждайки витрини.

The two of them walked through the terminal, trying hot chocolate and browsing displays.

Смехът и разговорите им се усещаха леко и безгрижно, топлещи в тази студена зимна вечер.

Their laughter and conversations felt light and carefree, warming this cold winter evening.

С всяка минута усещаха как тежестта от неясното бъдеще изчезва.

With each passing minute, they felt the weight of the uncertain future lifting.

Когато най-накрая призоваха за качване на борда, Никол и Веселин размениха контактите си.

When they were finally called to board, Никол and Веселин exchanged contact information.

Чувстваха се спокойни и готови да посрещнат бъдещето, радвайки се, че са открили ново приятелство.

They felt calm and ready to face the future, glad they had found a new friendship.

Никол осъзна, че човешките връзки, които създаваме, са тези, които ни дават истинско усещане за принадлежност.

Никол realized that the human connections we create are what give us a true sense of belonging.

А Веселин, с подкрепата на новата си приятелка, бе готов да приеме промяната и да види дали все още принадлежи в един обновен свят.

And Веселин, with the support of his new friend, was ready to embrace change and see if he still belonged in a renewed world.