Сняг покриваше покрива на гимназията "Св.

Snow covered the roof of the @bg{гимназията "Св.

св.

св.

Кирил и Методий".

Кирил и Методий"}.

Въздухът беше свеж и прозрачен.

The air was fresh and clear.

Съботната сутрин започна със събиране в училищната актова зала, където Бoрислав, Yана и Kалина се събраха да обсъдят предстоящия училищен бал за Свети Валентин.

The Saturday morning began with a gathering in the school's auditorium, where Бoрислав, Yана, and Kалина came together to discuss the upcoming Valentine's Day school dance.

Борислав, отговорен за организирането на бала, се изправи пред предизвикателство – почти нямаха бюджет за украса.

Борислав, who was responsible for organizing the dance, faced a challenge — they had almost no budget for decorations.

Въпреки това, той бе решен да направи нещо незабравимо.

Despite this, he was determined to make something unforgettable.

„Трябва да сме креативни“, каза той със смях.

"We need to be creative," he said with a laugh.

„Имаме нужда от украса, а нямаме пари“.

"We need decorations, and we have no money."

На Yана това начинание й беше присърце.

The endeavor was close to Yана's heart.

Момичето често мислеше за Борислав, но не знаеше как да му го покаже.

She often thought about Борислав, but didn't know how to show it.

„Мога да направя гирлянди от хартия“, предложи тя с усмивка.

"I can make paper garlands," she suggested with a smile.

Но Kалина, която седеше до тях, бе скептична.

However, Kалина, who sat with them, was skeptical.

„Цялата тази суетня изглежда безсмислена“, каза тя.

"All this fuss seems pointless," she said.

Борислав знаеше, че тя е трудна за впечатляване, но и също така надежден приятел.

Борислав knew she was hard to impress, but also a reliable friend.

Докато дните се нижеха, декорирането напредваше бавно.

As the days passed, the decorating progressed slowly.

Борислав носеше панделки и стари листове хартия от вкъщи.

Борислав brought ribbons and old sheets of paper from home.

Yана сглобяваше сърца и звезди.

Yана assembled hearts and stars.

Тя се стараеше във всичко, което правеше, и в това се криеше нейното тайно послание.

She put effort into everything she did, and in that effort lay her secret message.

Kалина, вече част от процеса, все още не вярваше, но започна да лепи червени ленти към стените.

Kалина, now part of the process, still didn't believe, but began to stick red ribbons to the walls.

Дойде денят преди бала и стресът беше на върха си.

The day before the dance arrived, and the stress was at its peak.

Когато декорацията все още беше недовършена, Yана почувства силата на момента и събра кураж да признае своите чувства на Борислав.

When the decorations were still incomplete, Yана felt the power of the moment and gathered the courage to confess her feelings to Борислав.

„Харесвам те“, прошепна тя, изчервена.

"I like you," she whispered, blushing.

Тези думи вдъхновиха Борислав и създадоха вълна на мотивация в екипа.

These words inspired Борислав and created a wave of motivation in the team.

Той намери начин да използва някои познати, за да набави липсващите материали.

He found a way to use some acquaintances to source the missing materials.

Kалина също започна да помага сериозно.

Kалина also began to help seriously.

Балът за Свети Валентин беше успех.

The Valentine's Day dance was a success.

Навсякъде имаше усмивки.

Smiles were everywhere.

Борислав осъзна колко е важно да разчита на своите приятели.

Борислав realized how important it is to rely on his friends.

Yана блестеше в увереността на споделените си чувства, а Kалина разбра, че отварянето към нови преживявания може да бъде радостно.

Yана shone with the confidence of her shared feelings, and Kалина realized that opening up to new experiences can be joyful.

Този празничен ден завърши, оставяйки учениците горди и благодарни, а училището "Св.

This festive day ended, leaving the students proud and grateful, and the @bg{училището "Св.

св.

св.

Кирил и Методий" запомни специалния бал дълго след като лентите отдавна бяха махнати.

Кирил и Методий"} remembered the special dance long after the ribbons had been taken down.