Снежинки падат тихо над булевард "Витоша".

Snowflakes fall quietly over булевард "Vitosha."

София е оживена дори в зимното време.

София is lively even in wintertime.

Локви се формират по паветата, а светлините на града правят всичко да блести.

Puddles form on the cobblestones, and the city lights make everything shine.

Калинка и Борислав вървят бързо по мокрия тротоар.

Калинка and Борислав walk quickly along the wet sidewalk.

- "Трябва да стигнем до автобуса навреме," казва Калинка, като поглежда към часовника си.

"We need to catch the bus on time," says Калинка, glancing at her watch.

Вече е четири часа следобед.

It is already four in the afternoon.

Борислав усмихнато я поглежда.

Борислав looks at her with a smile.

"Ще го хванем, не се притеснявай.

"We'll catch it, don't worry.

Винаги има начин.

There's always a way."

"Те са решили да отидат на зимния пазар, където има български занаяти и вкусни лакомства.

They have decided to go to the winter market, where there are Bulgarian crafts and delicious treats.

Но строителството по улиците променя обичайните маршрути на автобусите.

But construction on the streets has changed the usual bus routes.

Докато се доближават до спирката, Калинка се спира.

As they approach the bus stop, Калинка pauses.

"Не знам дали това е правилният автобус," промълвява тя леко нервно.

"I don't know if this is the right bus," she murmurs slightly nervously.

"Хайде да попитаме някой," предлага Борислав с увереност.

"Let's ask someone," suggests Борислав confidently.

Калинка хвърля поглед наоколо и вижда възрастна жена с усмихнати очи.

Калинка glances around and sees an elderly woman with smiling eyes.

"Извинете, може ли да ни кажете кой автобус отива до зимния пазар?

"Excuse me, could you tell us which bus goes to the winter market?"

" пита Калинка с неувереност, но все пак решително.

asks Калинка with some uncertainty, but still determined.

"О, да, разбира се, мило дете," отговаря жената.

"Oh, yes, of course, dear child," the woman replies.

"Трябва да вземете автобус номер 5 от следващата спирка.

"You need to take bus number 5 from the next stop.

Успех!

Good luck!"

"С благодарност, Калинка и Борислав се отправят към правилната спирка.

With gratitude, Калинка and Борислав head to the correct stop.

Борислав я потупва по рамото.

Борислав pats her on the shoulder.

"Видя ли?

"See?

Няма нищо страшно.

There's nothing to worry about.

Винаги можем да попитаме за помощ.

We can always ask for help."

"Най-накрая хващат автобуса, но времето е критично.

They finally catch the bus, but time is critical.

Пътят до пазара минава бавно заради задръстванията.

The road to the market passes slowly due to traffic jams.

Когато пристигат, повечето щандове вече опаковат стоките си.

When they arrive, most stalls are already packing up their goods.

Но един любезен търговец ги вижда и остава отворен за още малко.

But one kind vendor sees them and stays open a bit longer.

"Заповядайте, младоци," кани ги той.

"Welcome, youngsters," he invites them.

"Имам някои от най-вкусните гевреци и питки.

"I have some of the tastiest bagels and pastries."

"Калинка въздъхва облекчено и с усмивка се обръща към Борислав.

Калинка sighs with relief and turns to Борислав with a smile.

Те успяват да опитат всички лакомства и дори да разгледат няколко ръчно изработени предмети.

They manage to try all the treats and even browse a few handmade items.

Въпреки препятствията, денят завършва с топлина и радост.

Despite the obstacles, the day ends with warmth and joy.

Калинка научава, че чрез помощта на приятели и непознати, нещата винаги се нареждат добре.

Калинка learns that with the help of friends and strangers, things always work out well.

Докато се отдалечават от пазара, Борислав казва, "Сега знаеш – няма нужда от паника.

As they walk away from the market, Борислав says, "Now you know—no need to panic.

Животът е пълен с приключения.

Life is full of adventures."

"С усмивка, Калинка му кимва.

Smiling, Калинка nods at him.

"Да, и благодаря, че си до мен, когато имам нужда.

"Yes, and thank you for being there when I need it."

"Те вървят по снежния булевард, доволни от вечерта си и новите уроци.

They walk along the snowy булевард, content with their evening and the new lessons learned.