Зимата обгърна Витоша с пухкав сняг.

Winter enveloped Витоша with fluffy snow.

Въздухът беше студен, а гледката безкрайна.

The air was cold, and the view endless.

Вървяха трима — Николай, Иван и Мария.

There were three walking — Николай, Иван, and Мария.

Семейството беше събрано на планината, за да се опитат да намерят общо разбиране след тежката загуба на майка си.

The family had gathered on the mountain to try and find a mutual understanding after the heavy loss of their mother.

Николай усещаше празнина в сърцето си не само от загубата, но и от дистанцията с баща си Иван.

Николай felt a void in his heart not just from the loss, but also from the distance with his father Иван.

Иван беше мъж, потиснат от скръб, избягващ разговори.

Иван was a man, suppressed by grief, avoiding conversations.

Мария, с по-мек характер, се опитваше да бъде мост между двамата.

Мария, with a softer demeanor, tried to be a bridge between the two.

Пътят нагоре към върха беше тих.

The path upwards to the peak was quiet.

Само хрущенето на снега под краката им нарушаваше спокойствието.

Only the crunch of snow under their feet broke the tranquility.

Изведнъж, Николай спря и обърна поглед към Иван.

Suddenly, Николай stopped and turned to look at Иван.

"Трябва да говорим," каза той.

"We need to talk," he said.

Гласът му беше твърд, но и молещ.

His voice was firm, yet pleading.

Иван се поколеба.

Иван hesitated.

"Не знам какво да кажа," промълви той.

"I don’t know what to say," he murmured.

"Това е проблемът, татко," настоя Николай.

"That’s the problem, Dad," Николай insisted.

"Не говориш. Ние не говорим.

"You don’t talk. We don’t talk.

И двамата страдаме."

We’re both suffering."

Мария стоеше отстрани, наблюдавайки.

Мария stood aside, observing.

Знаеше, че трябва да им позволи да изяснят нещата сами.

She knew she had to let them sort things out themselves.

Когато стигнаха върха, снежната панорама се разстланяше пред тях.

When they reached the summit, the snowy panorama spread out before them.

Но вместо да се наслаждават на красотата, напрежението между баща и син се усилваше.

But instead of enjoying the beauty, the tension between father and son intensified.

Николай не можеше повече да сдържа емоциите си.

Николай could no longer hold back his emotions.

"Мамо нямаше да иска така да е между нас," каза той стиснати зъби.

"Mom wouldn’t want it to be like this between us," he said through gritted teeth.

Иван най-после проговори: "Знам, синко.

Иван finally spoke: "I know, son.

Не знам как да се справя.

I don’t know how to cope.

Тя беше всичко за нас."

She was everything to us."

Чувствата, които задържаха толкова дълго, избухнаха като буря.

The emotions they had held in for so long erupted like a storm.

Гласовете им се издигаха във въздуха.

Their voices rose into the air.

Истините се излизаха наяве.

The truths came to light.

След дългия спор, стояха на снега, уморени и мълчаливи.

After the long argument, they stood on the snow, exhausted and silent.

Но сега имаше нещо различно.

But now there was something different.

Вътре в тишината, двамата осъзнаха, че са поставили основата за промяна.

Within the silence, the two realized they had laid the foundation for change.

"Ще се опитаме.

"We will try.

За нея," каза Николай, гледайки баща си в очите.

For her," said Николай, looking his father in the eyes.

Иван кимна. "Да, за майка ти."

Иван nodded. "Yes, for your mother."

Мария се усмихна леко, знаейки, че този момент беше важен.

Мария smiled slightly, knowing that this moment was important.

Пътят напред нямаше да бъде лесен, но сега имаха план — да се изслушат и разберат по-добре.

The road ahead wouldn’t be easy, but now they had a plan — to listen to each other and understand each other better.

Тримата тръгнаха надолу по снежния склон, обединени от споделеното разбиране и желанието за ново начало.

The three of them headed down the snowy slope, united by shared understanding and the desire for a new beginning.

Витоша остана зад тях, величествена и спокойна, свидетел на възстановяването на семейната връзка.

Витоша remained behind them, majestic and serene, a witness to the restoration of the family bond.