В Рудопите снегът падаше тихо.

In the Rudopite, the snow was falling quietly.

Беше зимен ден, студено, но красиво.

It was a winter day, cold but beautiful.

Николай, Весела и Ивайло се наслаждаваха на планините.

Nikolay, Vesela, and Ivaylo were enjoying the mountains.

Те обичаха да излизат на походи, особено Николай.

They loved going on hikes, especially Nikolay.

Той бе опитен планинар и винаги търсеше нови предизвикателства.

He was an experienced mountaineer and always sought new challenges.

Весела, с неизменна усмивка, допринасяше с веселото си настроение.

Vesela, with her constant smile, contributed with her cheerful disposition.

Този път обаче всичко се промени бързо.

This time, however, everything changed quickly.

По време на спускане Ивайло се подхлъзна и падна.

During the descent, Ivaylo slipped and fell.

Силна болка прониза крака му.

A sharp pain pierced his leg.

Николай веднага се спусна към него.

Nikolay immediately rushed to him.

„Не мога да се изправя“, изохка Ивайло.

"I can't stand up," groaned Ivaylo.

Виждайки състоянието му, Николай осъзна, че трябва да действа бързо.

Seeing his condition, Nikolay realized he needed to act quickly.

Снегът започваше да натрупва и времето се влошаваше.

The snow was starting to accumulate and the weather was worsening.

„Трябва да намеря помощ“, промълви Николай, сякаш повече на себе си.

"I need to find help," Nikolay muttered, as if more to himself.

Весела остана до Ивайло, който на свой ред се опитваше да остане спокоен.

Vesela stayed with Ivaylo, who in turn tried to stay calm.

Тя го окуражаваше с думите си.

She encouraged him with her words.

„Ще се справим, ще видиш“, казваше тя, държейки ръката му.

"We'll manage, you'll see," she said, holding his hand.

Николай тръгна през снежната гора.

Nikolay set off through the snowy forest.

Всеки крачка беше тежка, но той бе решен да не се откаже.

Every step was heavy, but he was determined not to give up.

Опитваше се да намери обхват за телефона си.

He was trying to find a signal for his phone.

Вятърът щипеше лицето му, но той не се предаде.

The wind nipped at his face, but he did not relent.

Скоро намери открито място и телефонът му сигнализира със звънче.

Soon he found an open area and his phone beeped with a signal.

„Алло, имаме нужда от помощ!

"Hello, we need help!"

“, изкрещя той на оператора.

he shouted to the operator.

След като се увери, че спасителният екип е на път, Николай бързо се върна при приятелите си.

Once he ensured that the rescue team was on the way, Nikolay quickly returned to his friends.

След известно време се чуха стъпки в снега.

After some time, footsteps were heard in the snow.

Спасителите дойдоха и бързо започнаха работа.

The rescuers arrived and quickly started working.

Ивайло беше внимателно качен на носилка.

Ivaylo was carefully placed on a stretcher.

Весела задържа сълзите си от радост.

Vesela held back tears of joy.

Накрая, когато всичко се успокои, Николай застана до двамата си приятели.

Finally, when everything calmed down, Nikolay stood beside his two friends.

Той погледна над планините и разбра колко е важно да имаш добри приятели и колко рисковано може да бъде природата въпреки своята красота.

He looked over the mountains and realized how important it is to have good friends and how risky nature can be despite its beauty.

Тримата си обещаха да бъдат по-внимателни занапред, но също така и да продължат да изследват природата, защото за тях тя значеше много.

The three of them promised to be more careful in the future, but also to continue exploring nature because it meant so much to them.

Сплотеността им се засили, а тяхното приятелство още повече укрепна след този ден в снежните Родопи.

Their unity grew stronger, and their friendship strengthened even more after that day in the snowy Rhodope.