В планините около София е зима.

In the mountains around Sofia, it is winter.

Витоша е покрита с дебели слоеве сняг.

Vitosha is covered in thick layers of snow.

Стойка, Любомил и Емил се готвят за зимна разходка.

Stoyka, Lyubomil and Emil are preparing for a winter walk.

Въпреки студения вятър и сняг, Стойка настоява: "Ще бъде велика разходка!

Despite the cold wind and snow, Stoyka insists, "It will be a great walk!

Природата е толкова красива през зимата!

Nature is so beautiful in winter!"

"Любомил е скептичен.

Lyubomil is skeptical.

"Предпочитам да съм у дома с горещ чай," мърмори той, но решава да се довери на приятелката си.

"I prefer to be at home with hot tea," he murmurs, but decides to trust his friend.

Емил, както винаги, е нахилен: "По-добре да намерим някой снежен човеци и да се забавляваме.

Emil, as always, is grinning: "It's better to find some snowmen and have fun."

"Те тръгват нагоре по пътеката, а Стойка уверено ги води.

They set off along the path, with Stoyka confidently leading them.

Пътеката е покрита със снежна покривка, която скърца под нозете им.

The path is covered with a blanket of snow that crunches under their feet.

Свежият въздух кара Любомил да се чувства по-жив, въпреки последователно навиващия го студ.

The fresh air makes Lyubomil feel more alive despite the cold that keeps wrapping around him.

Емил не спира да се шегува, че могат да намерят снежния великан на Витоша.

Emil doesn't stop joking that they might find the snow giant of Vitosha.

След час ходене, Стойка взима грешен завой.

After an hour of walking, Stoyka takes a wrong turn.

"О, не!

"Oh, no!

Това не е нашата пътека," възкликва тя, като открива пред тях голяма снега учудваща поляна.

This is not our path," she exclaims, as they discover a large, astonishing snowfield in front of them.

В средата има събрани няколко души, които правят снежни скулптури.

In the middle, there are several people gathered, making snow sculptures.

Емил изненадано възкликва: "Точно това ни трябваше – снежен конкурс!

Emil exclaims in surprise, "Exactly what we needed—a snow contest!

Давайте, да се включим!

Come on, let's join!"

" Сякаш нищо не може да ги спре, тримата се присъединяват към компанията.

As if nothing can stop them, the three join the group.

Стойка, първоначално смутена, скоро се отпуска.

Stoyka, initially embarrassed, soon relaxes.

След половин час работа, техният снежен човек изглежда комично – с малка глава и огромни стъпала.

After half an hour of work, their snowman looks comical—with a small head and huge feet.

Но точно този проект привлича вниманието на всички.

But this very project attracts the attention of everyone.

Може би е веселата енергия на Емил, може би е доброто настроение на групата – те печелят наградата за най-забавна скулптура.

Perhaps it's Emil's cheerful energy, or maybe it's the good mood of the group—they win the prize for the most entertaining sculpture.

Докато се връщат обратно, Стойка осъзнава, че понякога спонтанността е ключът към щастието.

As they head back, Stoyka realizes that sometimes spontaneity is the key to happiness.

Любомил признава, че е много по-забавно, отколкото си е представял.

Lyubomil admits it's much more fun than he imagined.

А Емил?

And Emil?

Той, както винаги, ги развеселява.

He, as always, keeps them amused.

Разходката завършва с усмивки и топъл чай в кафе близо до планината.

The walk ends with smiles and warm tea at a café near the mountain.

Приятелите вече планират следващата зимна разходка с нетърпение, вдъхновени от случайната им снежна победа.

The friends are already eagerly planning their next winter walk, inspired by their unexpected snowy victory.