Височината на Витоша изглеждаше величествено под снега.

The height of Витоша looked majestic under the snow.

Всяко дърво, облечено в бяло, къдреше клоните си към небето, сякаш здрависваше облаците.

Every tree, dressed in white, curled its branches towards the sky as if shaking hands with the clouds.

Този спокоен декор беше пронизан само от гласа на Петър, който водеше своите брат и сестра по хлъзгавите пътеки.

This tranquil setting was pierced only by the voice of Петър, who was leading his brother and sister along the slippery paths.

„Трябва да стигнем върха“, каза Петър с решителност в гласа си.

"We must reach the peak," said Петър with determination in his voice.

Обеща на баща им, че ще го направят заедно, дори и да е за последен път на Витоша.

He had promised their father they would do it together, even if it was for the last time on Витоша.

Сега, когато той не беше вече с тях, сърцето на Петър търсеше да изкупи грешките от миналото.

Now that he was no longer with them, Петър's heart sought to atone for past mistakes.

Мария се стараеше усърдно да бъде мост между двамата си братя.

Мария was diligently trying to be a bridge between her two brothers.

Поглеждаше назад по пътя.

She glanced back along the path.

Стойан вървеше малко по-назад, тих и със замислено лице.

Стойан was walking a bit behind, quiet and with a thoughtful face.

Ветеран във мълчанието, той често пазеше мислите си за себе си, но сега се почувства пренебрегнат.

A veteran in silence, he often kept his thoughts to himself, but now he felt neglected.

„Петре, пътят е хлъзгав.

"Петре, the path is slippery.

Може би е по-добре да се върнем“, предложи Мария нежно.

Maybe it's better if we turn back," suggested Мария gently.

Стойан кимна, но не каза нищо.

Стойан nodded but said nothing.

Петър, твърд и уверен, отказа.

Петър, firm and confident, refused.

„Обещах!

"I promised!

Трябва да изпълня обещанието“, настоя той.

I have to keep the promise," he insisted.

Краката им се пързаляха по леда, докато минаваха през тесните пътеки.

Their feet slipped on the ice as they passed through the narrow paths.

Тишината между тях стана по-тежка и студът проникна в разговорите им, които все повече отслабваха.

The silence between them grew heavier, and the cold seeped into their conversations, which grew fainter.

Изведнъж, притесненията на Стойан избухнаха.

Suddenly, Стойан's concerns erupted.

„Слушай, Петър.

"Listen, Петър.

Татко ми каза нещо преди последния ни изгрев заедно—важно е да сме заедно, дори и пътят да не води до върха“, каза Стойан с разтреперен глас от студ и емоция.

Dad told me something before our last dawn together—it's important to be together, even if the path doesn't lead to the summit," said Стойан with a voice trembling from cold and emotion.

Петър се спря.

Петър stopped.

Усещаше как гневът и инатът му се разсейват в студения въздух.

He felt his anger and stubbornness dissipate into the cold air.

Очите на Мария се оживиха в очакване на решения.

Мария's eyes lit up in anticipation of decisions.

За първи път Петър осъзна силата на думите на баща си, ценността на връзките, които могат да ги задържат заедно.

For the first time, Петър realized the power of his father's words, the value of the bonds that could hold them together.

С топлината на новоразбрана мъдрост, Петър кимна.

With the warmth of newfound wisdom, Петър nodded.

„Прав си.

"You're right.

Заедно ще се върнем и ще направим това, когато времето е по-добро.

Together we'll return and do this when the time is better.

Важното е да сме един до друг“, пошепна той.

The important thing is to be by one another," he whispered.

Тримата се върнаха надолу, като почувстваха тежестта на леда, но и лекотата на заедността.

The three of them returned downward, feeling the weight of the ice but also the lightness of togetherness.

Те решиха, че върхът ще ги изчака, че истинската победа е в единството.

They decided the peak would wait for them, that true victory lies in unity.

Спускането сега не беше само по лесен път, а се ставаше по-лесно и леко.

The descent now was not just an easy path but became easier and lighter.

Петър разбра, че воденето не значи само да вървиш напред, а да събираш всички при себе си.

Петър understood that leading doesn't just mean going ahead but gathering everyone with you.

Слънцето се беше скрило зад върховете, но в сърцата на тримата лъчите му грееха ярко и топло.

The sun had hidden behind the peaks, but in the hearts of the three, its rays shone brightly and warmly.